Форд и селското утопие
Грег Грандън в своята наградена с Пулицър книга "Fordlandia" разкрива неуспешния опит на Хенри Форд да създаде каучукова плантация в Бразилия, но малко хора знаят за неговия по-малко известен експеримент в Англия. Това е фермерски проект, започнат през 1931 година, който трябва да демонстрира как индустриалното земеделие може да бъде приложено и в традиционно консервативната английска провинция. Историкът Кит Ковол описва тази инициатива като "експеримент в консервативната модерност" – опит да се съчетаят технологиите с традиционния начин на живот. В разгара на Голямата депресия, Форд и неговите съюзници в Консервативната партия се опитвали да създадат утопия, която да спре масовия наплив към градовете и да запази селските традиции. Те вярвали, че индустриализирането на земеделието ще стабилизира обществото и ще осигури по-голяма стабилност, като същевременно ще повиши производителността и гордостта на работниците. Въпреки личното си неприятие към селскостопанската работа, Форд смятал, че това ще ги направи по-ефективни и по-добри в завръщането им във фабриката. Проектът обаче бързо се оказал като провал. Земята в Дагенхам, където били разположени първоначалните градински участъци, се оказала неподходяща за земеделие. Работниците, които били привличани към фермерството, нямали необходимите умения и отношение към селскостопанската работа. Освен това, времето и социалните конфликти с местните жители усложнили ситуацията. След това, Форд и неговият мениджър Пери решили да изпитат идеите си на по-отдалечен имот в Боръм, където създават "Фордсън Естейт" – ферма с цел демонстриране на модерни техники за селско стопанство. Там условията също не били идеални: работниците получавали по-високо заплащане, но били ограничени в правото си да събират остатъците от реколтата, а жените не били допускани до образователни програми за земеделска техника. В крайна сметка, проектът се оказал една голяма ирония по време на Втората световна война, когато държавата гарантирала цените за продукцията и фермерството процъфтявало. Но след войната, когато консерваторите паднали от власт, експериментът окончателно приключил. Хенри Форд починал през 1947 година, а инициативата била продадена и продължила под управлението на инвеститори и "отсъстващи" собственици. Така се случило, че мечтата за съвършена индустриална селска утопия се превърнала в още един пример за невъзможността да се наложи революционен модел върху традиционната английска култура и общество.
|
|
На бюрото
Иванка Желязкова и ученици събират историята на образованието от Възраждането в алманах
Учители и ученици от Силистра обединяват усилия за създаването на уникален алманах, който документира развитието на образованието в града по време на Възраждането. Инициативата е ръководена от Иванка Желязкова, главен учител в Основно училище „Иван Вазов ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
|
Франческа Земярска спечели голямата награда на „Южна пролет“
Добрина Маркова
|
На бюрото
Антон и Пламена Нашеви разказват за приключенията си с велосипеди из Централна и Южна Америка
Семейство Нашеви, известни със своите приключения, представят новата си книга „Карай към непознатото“, която разказва за тяхното дълго и вдъхновяващо пътешествие с велосипеди из Централна и Южна Америка. В книгата, авторите Антон и Пламена Нашеви с ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
|
Експресивно
След концерта – към книгата: Камелия Тодорова разкрива нов творчески проект
Концертът „Най-доброто от Камелия Тодорова“ се превърна в истински празник за ценителите на българската музика. В уютната атмосфера на "Sofia Live Club", една от най-обичаните родни изпълнителки – Камелия Тодорова – подари на публиката ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Джордж Темпълтън Стронг оставя след себе си уникален поглед към живота в Ню Йорк през Гражданската война
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Храната като поле на политическа битка в Индия
Добрина Маркова
|
В Мумбай, две приятелки обсъждат храната и религиозните предразсъдъци, когато една от тях споделя, че е забранено да пие вода в дома на другата, защото е мюсюлманка и яде месо. Тази ситуация илюстрира как храната може да бъде не само източник на наслада, но и повод за разделение и конфликти. В Индия, където храната е дълбоко свързана с идентичността и религията, политическите настроения влияят на ...
|
Авторът и перото
Румяна Маркова разкрива човека зад името Пенчо Славейков
Валери Генков
|
|
15:49 ч. / 20.09.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 26767 |
|
Грег Грандън в своята наградена с Пулицър книга "Fordlandia" разкрива неуспешния опит на Хенри Форд да създаде каучукова плантация в Бразилия, но малко хора знаят за неговия по-малко известен експеримент в Англия. Това е фермерски проект, започнат през 1931 година, който трябва да демонстрира как индустриалното земеделие може да бъде приложено и в традиционно консервативната английска провинция. Историкът Кит Ковол описва тази инициатива като "експеримент в консервативната модерност" – опит да се съчетаят технологиите с традиционния начин на живот.
В разгара на Голямата депресия, Форд и неговите съюзници в Консервативната партия се опитвали да създадат утопия, която да спре масовия наплив към градовете и да запази селските традиции. Те вярвали, че индустриализирането на земеделието ще стабилизира обществото и ще осигури по-голяма стабилност, като същевременно ще повиши производителността и гордостта на работниците. Въпреки личното си неприятие към селскостопанската работа, Форд смятал, че това ще ги направи по-ефективни и по-добри в завръщането им във фабриката.
Проектът обаче бързо се оказал като провал. Земята в Дагенхам, където били разположени първоначалните градински участъци, се оказала неподходяща за земеделие. Работниците, които били привличани към фермерството, нямали необходимите умения и отношение към селскостопанската работа. Освен това, времето и социалните конфликти с местните жители усложнили ситуацията. След това, Форд и неговият мениджър Пери решили да изпитат идеите си на по-отдалечен имот в Боръм, където създават "Фордсън Естейт" – ферма с цел демонстриране на модерни техники за селско стопанство.
Там условията също не били идеални: работниците получавали по-високо заплащане, но били ограничени в правото си да събират остатъците от реколтата, а жените не били допускани до образователни програми за земеделска техника. В крайна сметка, проектът се оказал една голяма ирония по време на Втората световна война, когато държавата гарантирала цените за продукцията и фермерството процъфтявало. Но след войната, когато консерваторите паднали от власт, експериментът окончателно приключил.
Хенри Форд починал през 1947 година, а инициативата била продадена и продължила под управлението на инвеститори и "отсъстващи" собственици. Така се случило, че мечтата за съвършена индустриална селска утопия се превърнала в още един пример за невъзможността да се наложи революционен модел върху традиционната английска култура и общество.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Милена Желева вдъхновява децата с „Малкият принц“ на Маратона на четенето в Стара Загора
В Стара Загора, се проведе Маратон на четенето, който отбеляза Международния ден на книгата и авторското право. Събитието е част от 21-то издание на инициативата „Четяща Стара Загора”, която цели да насърчи четенето и любовта към литературата сред ...
|
Избрано
Георги Бърдаров с награда „Цветето на Хеликон“ за „Адажио за Мария“ - какво стои зад успеха?
Георги Бърдаров, известен български писател, ще бъде удостоен с наградата „Цветето на Хеликон“ за своя роман „Адажио за Мария“. Отличието, което се присъжда за най-продавана книга, ще бъде връчено в специално събитие, съвпадащо с Деня ...
|
Огнян Ковачев: Взаимодействието между литературата и нейното визуално представяне в киното
|
Ако сте поропуснали
Иван Ланджев предизвиква дискусии за съвременната поезия и смисъла на думите
Литературната среща с Иван Ланджев обещава да бъде значимо събитие за любителите на съвременната литература. Организирана от Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ и фондация „Стефан Нойков“, проявата ще предостави уникална ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |