Липсата на координация е една от ключовите причини за неуспеха на Старозагорското въстание. Това е мнението на проф. д-р Пламен Митев, който подчертава, че всичко започва от несъвършената комуникация между различните революционни структури. Въстанието е било планирано да се вдигне в синхрон с други събития, но грешки в информационния поток са довели до катастрофални пропуски.

Според него, особено важна е била неяснотата около датите и сигналите. Стамболов е имал идея за сигнал чрез запалване на столицата и убийство на султана, но шифрираната комуникация е била разбита. Човекът, който трябвало да предаде сигнала, не е разбрал, че писмото е шифровано, и го е изхвърлил. Така очакваната реакция от страна на въстаниците не е настъпила навреме.

Този пропуск е довел до това, че в Стара Загора всичко вече е било приключило, докато другите части на плановете остават без сигнал. В същото време, арестите и разкритията по комитетската мрежа са нанесли тежки удари върху революционната организация. Това е забавило възстановяването и мобилизирането на нови сили.

Проф. Митев обръща внимание и на трудностите пред съживяването на комитетската мрежа след арести и бягства. Времето, нужно за реорганизация, е било критично. Само през 1875 г. се създават нови структури, които да подготвят следващите опити за въстание. Този процес е бил бавен и труден, което е намалило шансовете за успех.

Историкът подчертава, че провалът не може да се обясни само с краткото време за подготовка или липсата на оръжие. Причините са много по-сложни и включват вътрешни конфликти, разцепления и липса на опит сред младите революционери. Това е било особено видно в периода преди 1876 г., когато усилията за създаване на стабилна мрежа са били в разгара си.

Митев критикува и самонадлъгването на участниците, които са вярвали, че чакат само знак за започване. В същото време, външните сили като Русия, Сърбия и Черна гора също са чакали сигнали, които никога не са дошли. Този порочен кръг е допринесъл за окончателния провал.

Средната възраст на участниците в подготовката е била около 22-25 години, което говори за липса на опит и зрялост. Възрастните, опитни дейци, като Левски и Каравелов, са се отдръпнали от авантюрата, смятайки я за рискована. Това е довело до разцепление и слабост в организацията.

Конференцията, посветена на 150-годишнината от въстанието, е била важен опит за осмисляне на историческите грешки и уроците за бъдещето. В нея са участвали изследователи, които са се опитали да разкрият по-широкия контекст и сложността на революционните процеси.

Историята на въстанието показва, че провалът е бил резултат не само от външни фактори, но и от вътрешни слабости, комуникационни грешки и липса на единство. Този урок остава важен за разбиране на борбата за свобода и дълбоките предизвикателства пред революционната енергия.