Книгата, според една от най-широко използваните дефиниции, е врата или път към други светове и животи. Въпреки това, може ли тя да се превърне в топка от прежда? Да, според Ан Хамилтън, родена през 1956 година в Охайо, САЩ, световно известна художничка и преподавателка. Тя е известна с мащабните си инсталации, които често включват преобразуване на книги и текстове в нови форми. През 1994 година създава произведението "Lineament", което символизира творческия й път, като съчетава знанията й в текстилното изкуство и скулптурата. Това произведение е като мост между словото и материала, между традицията и иновацията.

Ан Хамилтън гледа на книгите не само като източник на информация, но и като източник на вдъхновение и начин за изразяване. Тя вярва, че четенето е процес на разбиране не само на съдържанието, но и на начина, по който нещата се казват. В нейното творчество книгите стават материал за създаване на нови форми — като в инсталацията в Санта Моника, където тя с помощта на ножица и лепило превръща страниците на книги в топки от хартия, символизиращи разрушението и съзиданието. Този процес е метафора за работата й — разрушаване, за да се появи нещо ново и уникално.

Интернет страницата на художничката разказва за двудесетгодишната й кариера, изпълнена с проекти и инсталации по света, които се фокусират върху текстилните материали и ролята на писаната дума. Една от най-забележителните й творби е "Tropos" (1993), където актьор чете тихо страници, докато ги изгаря с електрическа запалка — акт, който измерва времето и неговия поток чрез изгарянето на текста. Тази работа подчертава връзката между времето, словото и неговото разрушаване, като създава нови начини за възприемане на времето.

В по-новите си произведения, като "Human carriage" (2010), Ан Хамилтън разглежда културната трансмисия и значението на книгите в създаването на съзнанието. Тя използва тежестта на книгите, за да създаде движими инсталации, които символизират пренасянето на културното наследство между различни общности и езици. През 2013 година създава "book blocks" — секции от книги, събрани и залепени към дървени платформи, които образуват абстрактни, но все пак движими картини.

Най-новото й произведение, "We Will Sing", е посветено на културното наследство и бъдещето. То е изложба, която съчетава тъкани, гласове, звуци и думи, като всеки посетител е поканен да напише писмо до бъдещето. Това създава уникален диалог между миналото, настоящето и бъдещето, подчертавайки важността на културната памет и личната ангажираност. Чрез тези произведения Ан Хамилтън показва как книгите и текстът могат да бъдат не само носители на знание, но и активни участници в създаването на нови културни истории и идентичности.