Преди COVID-19, светът беше свидетел на епидемията SARS през 2003 година, която, макар и по-ограничена по своя мащаб, остави траен отпечатък върху общественото съзнание. За разлика от глобалната пандемия от коронавирус, SARS беше по-скоро характерна за Източна Азия, където се разпространяваше по-широко, и имаше ограничено разпространение в Съединените щати. Въпреки това, медиите често показваха изображения на азиатски жени, носещи защитни маски, които се превърнаха в символ на страха и подозрението към „азиатските тела“ не само в Азия, но и в западните страни.

Преди COVID-19, светът беше свидетел на епидемията SARS през 2003 година, която, макар и по-ограничена по своя мащаб, остави траен отпечатък върху общественото съзнание. За разлика от глобалната пандемия от коронавирус, SARS беше по-скоро характерна за Източна Азия, където се разпространяваше по-широко, и имаше ограничено разпространение в Съединените щати. Въпреки това, медиите често показваха изображения на азиатски жени, носещи защитни маски, които се превърнаха в символ на страха и подозрението към „азиатските тела“ не само в Азия, но и в западните страни. Феминистката писателка Клер Чинг Джен анализира как тези образи разширяват публичните страхове и ги свързват с националната и расовата идентичност.

Тази визуална репрезентация носи много по-дълбоки значения, които Джен описва като процес на ориентализация. Жените с маски се възприемат като символи на Китай и неговата „непредсказуемост“, както и на „женската слабост“ и „нецивилизованост“. В същото време, те са и носители на риска и отговорността за разпространението на заболяването. Този двойствен образ създава напрежение между тяхната роля като защитници и като потенциални източници на зараза, което подчертава сложността на социалните нагласи към азиатските жени в този контекст.

Интересното е, че носенето на маски в САЩ е било контроверзно дълго преди пандемията COVID-19. В статия от 2003 година, публикувана в научното списание Science, се описва как маските се възприемат като средства за предпазване от „мистериозен агент“, а в текста дори се намеква, че самите носещи ги жени могат да се разглеждат като „мистерийните агенти“. Това показва, че асоциациите между маските и опасността са дълбоко вкоренени в културните и социалните нагласи.

Джен също така обръща внимание на начина, по който визуалните образи на маскираните майки с деца се използват като символи за грижа и отговорност. В едни изображения, маската е знак за предпазливост и защитна роля, докато в други, липсата й означава „завършване“ на кризата. Тези визуални елементи подчертават как маските стават част от социалната роля и идентичността на жените като пазителки.

Обаче маската като технологично средство също поражда въпроси за човешката природа и границите между естественото и изкуственото. Джен сравнява маската със сцените от научно-фантастични филми, където човешкото лице, лишено от маска, изглежда ужасяващо и чуждо. Този образ подсказва, че носенето на маска не е просто здравен акт, а символ на границите между човека и технологиите, и на това как съвременният човек се възприема в контекста на заплахи и страхове.

В допълнение, Джен разглежда и паралела между маските и забрадките на мюсюлманските жени, като символи на културната „другост“. В западната пропаганда, тези символи често се използват за оправдаване на военни интервенции и за подчертаване на женската „подчиненост“ в „задничави“ общества. Този оріенталистки подход създава стереотипи, които допълнително усложняват разбирането за маските като символи на културна и полова различност.

Джен предупреждава, че тези образи и асоциации все още имат силно влияние, въпреки че оттогава минаха години и светът преживя пандемията COVID-19. Маските продължават да бъдат символи на страх, подозрение и социална разделеност, като понякога събуждат и комични или зловещи асоциации. В същото време, те изискват внимателен анализ на социалните неравенства и предразсъдъци, които се крият зад тях.

Това е една от важните поуки, които можем да извлечем от анализа на Джен – че външният вид и символите, като маските, често се използват като мощни средства за социална маркировка и контрол. Те отразяват дълбоки културни страхове, стереотипи и политически нагласи, които трябва да бъдат предизвикани и преодолени, за да се постигне по-справедливо и разбиращо общество. В този смисъл, разбирането на ролята на маските в контекста на епидемиите е не само здравен въпрос, а и ключ към социалната справедливост.

Книгата, в която е публикуван този анализ, е "The Face of the Other" на Джен, която разглежда как визуалните символи и образите формират нашето възприятие за културните различия и заплахи. Тази работа е важен принос към разбирането на начина, по който обществата реагират на кризи и как културните стереотипи се закрепват в масовото съзнание.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.