„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов. 

Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, „което беше в „Началото“, ще остане като дух, свидетелство и залог за живота на Земята.“

Първото стихотворение на Георги Борисов е отпечатано през 1967 г. в списание „Родна реч“, а десет години по-късно излиза и дебютната му поетична книга – „По пладне някъде в началото“.

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Той завършва Френската езикова гимназия в столицата през 1969 г., след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Георги Борисов е участник в редица престижни международни литературни срещи и фестивали. Има множество публикации на документална и художествена проза, сред които „Хиатус“ (2007) в съавторство с Анатолий Корольов, публицистични и критически статии, есета, литературни анкети и разговори. Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия, Унгария, Република Северна Македония и др. Превеждан е на почти всички европейски езици.

След „По пладне някъде в началото", Георги Борисов издава „Оставете човека“ (1981), „Врати“ (1986), „Пришълец“ (1992), „Живият бог“ (1997), „Картаген“ (2000), „Точно в три“ (2008), „Какво ми каза свободата“, стихотворения и преводи на български и руски език (2012), „Нищо“ (2015), „И замирисва на море“ (2019), Излизане от съня“ (2020).

В лириката си Георги Борисов се стреми да разкрие дълбоките връзки между природата и съвременния човек, закономерностите в зараждането и замирането на живота. Основна тема в стиховете му е водовъртежът „живот, раждане, смърт“ и оцеляването на душата на човека, чрез връзката му с изкуството.

ОТ РЕДАКТОР ДО ПРОДУЦЕНТ

През 1974 г. завършва и се връща в България да отбива редовната си военна служба. През 1976 г. се уволнява и започва работа като редактор във вестник „Литературен фронт“. В началото на 1981 г. излиза първи брой на новосъздаденото списание за съветска литература „Факел“. Георги Борисов е един от основателите на списанието, заедно с Любомир Левчев, Андрей Андреев, Румен Леонидов и Борис Мисирков. Той става заместник-главен редактор на двумесечника.

В годините на перестройката, заедно с екипа на изданието успяват да обърнат казионното му предназначение, като превеждат и публикуват множество „забранени“ от властта произведения. Вследствие на свободолюбивите волности на издателите списанието едва не е закрито, а тиражът му е намален. Списанието и Георги Борисов преминават успешно промените от 1989 г., а от 1990 г. той става главен редактор на „Факел“ и остава такъв до последното му отпечатване през 2011 г., когато излиза като юбилеен алманах от над 700 страници.

В периода от 1986 до 1989 г., Георги Борисов е завеждащ отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“, а по-късно става продуцент на направление „Литература и публицистика“ в Българската национална телевизия (1992 - 1993).  От 2009 до 2016 г. Георги Борисов е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“.

СЪЗДАВАНЕТО НА „НОВА ПРОЗА"

С натрупания опит и откритите възможности за свободна инициатива след 1989 г. Георги Борисов продължава развитието на списанието, като създава и издателство „Факел“, което след 1995 г. се преименува на „Факел експрес“, като по този начин името и разпознаваемата марка продължават живота си в литературния свят и до днес. От страниците на списанието и от книгите на издателството публиката има възможност да се запознае с авторски български, руски и други европейски литературни произведения.

Емблематични са преводите на Георги Борисов на съвременни руски поети и литератори като Йосиф Бродски, Александър Солженицин, Виктор Пелевин и много други. Под неговото съставителство и редакция от 2005 г. започва да излиза библиотечната поредица на издателствата „Факел експрес“ и „Жанет 45“ – „Нова проза“, в която са включени българските преводи на съвременни руски автори, сред които Василий Гросман, Василий Аксьонов, Сергей Довлатов, Владимир Войнович, Юз Алешковски, Юрий Мамлеев, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Анатолий Корольов, Саша Соколов, Едуард Лимонов, Людмила Улицкая, Михаил Шишкин.

НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ

От 2003 до 2007 г. Георги Борисов е председател на журито за наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза, а от 2010 до 2015 г. е член на журито за общонационалната литературна награда „Милош Зяпков“.

През 2013 г. Георги Борисов получава наградата на Министерството на културата „Златен век“. Той е носител и на множество литературни отличия, сред които наградата „Владимир Башев“ за най-добра първа стихосбирка (1977), голямата награда за поезия на в. „Труд“ – „Златният ланец“ (1999), Националната награда „Иван Николов“ за най-добра поетична книга (2001), Славейковата награда за лирично стихотворение (2007), Националната награда „Милош Зяпков“ за най-добра книга (2009). През 2008 г. Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал „Петър I“. Георги Борисов е лауреат на международната награда „Русская премия“ за „принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация“ (2015).

Носител е още на „Орфеев венец“, който получава през 2021 г. за изключително високи постижения в съвременната българска поезия и наградата „Перото“ за цялостен принос към българския литературен контекст. Също през 2021 г. излиза и сборникът му с немерена реч „Откаченият вагон“. През 2022 г. за книгата „Откаченият вагон“ Портал Култура му присъжда първа награда в категория „Хуманитаристика“ – „заради неговата „немерена реч“, която разширява пределите на българската словесност". През 2023 г. става носител на Националната литературна награда „Никола Фурнаджиев“. На официалната церемония за връчването на отличието председателят на журито Хари Харалампиев определя твореца като „истински поданик на изящната поетична словесност“. През 2023 г. е отпечатано и двутомното издание „Моите истории“ - мемоарна проза, непубликувани стихове, мисли, наблюдения и философски есета.