Важно е не само дали, а и какво четеш
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки". „Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя. Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“, издание на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. Председател е на Българския ПЕН център, пишат от в. "Аз-буки". Амелия Личева коментира данните от изследването „Колко и какво чете българинът“ на „Тренд“, поръчано от „24 часа“. Те показват, че почти една трета от пълнолетните българи (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастни, нискообразовани и жители на селата. Над 80% от българите определят четенето на книги като важно: „много важно“ – 42% и „по-скоро е важно“ – 41%. Четенето изобщо не е важно за 6 на сто от отговорилите, съобщават от в. "Аз-буки". „Данните от изследването показват, че възрастните хора не четат, което донякъде настина е проблем на обществото, защото цените на книгите са високи и това е факт. В този смисъл, и това съм го чувала много пъти, хора, които биха искали да си купуват книги, не го правят, защото нямат тази възможност. Това ги кара да ходят в библиотеките. Но проблемът там е, че много голяма част от библиотеките нямат съвременни книги“, казва Амелия Личева. „Няма как да обвиняваме, включително и младите, когато не можем да им предложим някакви книги, които са адекватни за тях. Така че по отношение на възрастните наистина смятам, че това е и социален проблем и може да се реши с повече съвременни книги в библиотеките. В това съм категорична“, допълва тя. Проф. Личева казва, че се заражда вълна от млади хора, която прави четенето модерно и по този начин се постига известно раздвижване в тази посока. „Факт е, че младите много четат фентъзи. Нормално е да се започне с това, за да ги запали като читатели. Оттам нататък вече е работа и на училището, и на университетите, разбира се, на семейството, да развият вкус у подрастващите. И влечението към книгите да се надгражда със стойностни произведения“, коментира тя и добавя, че „има книги, които са оцелели във времето. Има съвременна литература, която вече е класика. Има откъде да се започне“. Според нея, началните класове са мястото, където децата трябва да придобият навици за учене и четене, като са важни и усилията на семейството в тази посока. „Трябва да се учат и достатъчно много съвременни текстове, през които децата да осмислят времето, в което живеем“, обобщава Личева и допълва, че „усилията трябва да са насочени към това да опитваме да обръщаме вниманието към по-елитарната литература, защото това е важното. Литературата култивира ценности, култивира и критично мислене. Това става през наистина важни, съществени текстове“. /ТДЦ
|
|
Подиум на писателя
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Less) от 2017 г. спечели наградата Пулицър и затвърди репутацията му на един от най-оригиналн ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Безумието на Конъли - символ на глада и страданието в Ирландия
Насред зелено ирландско поле се издига странна постройка – не толкова сграда, колкото съвкупност от отвори, поредица от огромни арки, които рамкират небето. Това е „Безумието на Конъли“ (Conolly’s Folly), построено през 1740 г. в разгар ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
В парка на Военна академия бе открито ново пространство, наречено „Литературен джубокс“, с цел популяризиране на съвременната българска поезия. Инициативата е на фондация „Прочети София“ и е подкрепена от Столичната библиотека.
На съби ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
|
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
|
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. Според информация от библиотеката, тези произведения ще бъдат представени на живо за първи път в неделя.
Директорът на библиотеката, Жил Пе ...
|
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
|
|
17:17 ч. / 03.07.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 8166 |
|
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".
„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.
Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“, издание на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. Председател е на Българския ПЕН център, пишат от в. "Аз-буки".
Амелия Личева коментира данните от изследването „Колко и какво чете българинът“ на „Тренд“, поръчано от „24 часа“. Те показват, че почти една трета от пълнолетните българи (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастни, нискообразовани и жители на селата. Над 80% от българите определят четенето на книги като важно: „много важно“ – 42% и „по-скоро е важно“ – 41%. Четенето изобщо не е важно за 6 на сто от отговорилите, съобщават от в. "Аз-буки".
„Данните от изследването показват, че възрастните хора не четат, което донякъде настина е проблем на обществото, защото цените на книгите са високи и това е факт. В този смисъл, и това съм го чувала много пъти, хора, които биха искали да си купуват книги, не го правят, защото нямат тази възможност. Това ги кара да ходят в библиотеките. Но проблемът там е, че много голяма част от библиотеките нямат съвременни книги“, казва Амелия Личева.
„Няма как да обвиняваме, включително и младите, когато не можем да им предложим някакви книги, които са адекватни за тях. Така че по отношение на възрастните наистина смятам, че това е и социален проблем и може да се реши с повече съвременни книги в библиотеките. В това съм категорична“, допълва тя.
Проф. Личева казва, че се заражда вълна от млади хора, която прави четенето модерно и по този начин се постига известно раздвижване в тази посока.
„Факт е, че младите много четат фентъзи. Нормално е да се започне с това, за да ги запали като читатели. Оттам нататък вече е работа и на училището, и на университетите, разбира се, на семейството, да развият вкус у подрастващите. И влечението към книгите да се надгражда със стойностни произведения“, коментира тя и добавя, че „има книги, които са оцелели във времето. Има съвременна литература, която вече е класика. Има откъде да се започне“.
Според нея, началните класове са мястото, където децата трябва да придобият навици за учене и четене, като са важни и усилията на семейството в тази посока.
„Трябва да се учат и достатъчно много съвременни текстове, през които децата да осмислят времето, в което живеем“, обобщава Личева и допълва, че „усилията трябва да са насочени към това да опитваме да обръщаме вниманието към по-елитарната литература, защото това е важното. Литературата култивира ценности, култивира и критично мислене. Това става през наистина важни, съществени текстове“.
/ТДЦ
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и ...
|
Избрано
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню ...
|
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
|
Ако сте поропуснали
Наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ – нови отличия за Георги Господинов и Ясен Григоров
Литературният фестивал „Пловдив чете“ стартира с тържествена церемония, на която бяха връчени наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ в Лятно кино „Орфей“. Събитието се проведе в Пловдив, където се събраха ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |