РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев

Дата на публикуване: 12:14 ч. / 02.07.2025
Прочетена
6857
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Снимка © DFA
Златното мастило

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проучванията на един от най-известните и задълбочени популяризатори на българската литература и изкуство в Турция - Хюсеин Мевсим, литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, автор и преводач, професор в Анкарския университет.

На родения в България учен Хюсеин Мевсим, който от 1991 година живее в Турция, в най-голяма степен се дължи запознанството на турската общественост с творчеството на съвременни български творци като Атанас Далчев, Стефан Цанев, Станислав Стратиев, а също и на имена от по-далечното минало като Михаил Маджаров, Константин Величков, Чудомир.

Като автор на книгите “Земя пределна”, ”Никола Фурнаджиев и Истанбул” и др. проф. Хюсеин Мевсим много ярко се вписва сред съвременните интелектуалци с корени от България, които в наше време надграждат културните мостове между България и Турция. За заслугите си в популяризирането на българската литература и изкуство в Турция е награден с почетен знак “Златно перо” на българското Министерство на културата. На 14 юли в Националния пресклуб в Анкара, Турция, Агенцията ще открие изложба с плакати за театрални постановки на пиеси от български драматурзи, преведени от проф. Хюсеин Мевсим.

Историята около разкриването на житието и битието на Христо Фотев в Истанбул от учения е съпроводена с друга история, която е не по-малко интересна, нещо като “разказ в разказа”, който проф. д-р Хюсеин Мевсим сподели в интервю специално .

“Запознанството ми с подробностите къде точно в Истанбул се е родил поетът на баладичните пътувания и сантиментални посвещения Христо Фотев ме вълнуваше от дълго време. Но разкриването на конкретните факти стана благодарение на приятелството ми с г-н Христо Копано. Христо е пето поколение цариградски българин с корени от с. Бобища, Костурско (днешна Гърция, бел. ред.). В същото време той е и заместник-председател на настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул и представител на общността на цариградските българи. Така с неговото любезно съдействие имах възможност да се запозная с Книгата за кръщенията на цариградските българи, която се съхранява в архива на Българската екзархия в квартала Шишли в Истанбул", спомня си той.

По думите на учения името на Христо Фотев е било вписано в кръщелната книга на цариградските българи под номер 11 на лист 74. Според документа поетът се е родил в известния квартал "Бейоглу" в Истанбул.

"Бейоглу" (в превод от турски "син на бей, джентълмен") притежава славата на най-eлитния, най-богат и с най-красивите сгради в стил Бел епок квартал от византийската епоха. Простира се срещу историческия полуостров, където са дворецът Топкапъ и Света София, и залива Златния рог и свършва при емблематичния площад "Таксим", сърцето на Истанбул. 

Старото име на "Бейоглу" е "Пера“ (Πρα), което на гръцки означава „отсрещния бряг“ или „отвъд“. Твърди се, че "бейоглу" наричали сина на един бей (турска титла на водач на племе, а в по-широк смисъл - знатен, богат човек, посланик - б.авт.), който живеел в този квартал. Легенда разказва, че ”синът на бея“ бил роден от брака на посланик, който живеел близо до "Таксим" с една гъркиня. А според историческа справка в квартала живеел венецианският посланик по времето на султан Сюлейман Великолепни, който се обръщал към него с името Бейоглу в писмовната кореспонденция.

Главната улица на “Бейоглу” се нарича "Истиклял джаддеси" (stiklal caddesi - булевард "Независимост").

В наше време на "Бейоглу" по уникален начин съжителстват миналото и днешният ден, с тълпи от туристи от цял свят, магазини, заведения. Това е може би единственият район в 16-милионния мегаполис, където животът не замира през всички 24 часа на денонощието.

“Според кръщелното свидетелство бъдещият голям поет е роден на 25.03.1934 година в "Бейоглу", всеизвестната "Пера" – най-европейската, модерна и левантийска част на някогашния космополитен имперски град", разказва още проф. Мевсим. "Кръщенето на бебето обаче се извършва три месеца по-късно, на 23.06. В графата за кръщенетата е отбелязано, че е извършено в Ц[аригра]д. Най-вероятно тайнството е извършено в Желязната църква “Свети Стефан“, тъй като в съответната графа за свещеника фигурира името на протойерей Йоаким Мустрев, който през онези години е служил в споменатия храм. Името и презимето на бащата на новороденото е Фоти Тодоров, а на майката – Руска Янакиева. По тази логика трите имена на лиричния поет би следвало да бъдат: Христо Фотев Тодоров, но интересно защо във всички литературни справочници той фигурира като: Христо Константинов Фотев. В отделни графи се уточнява, че раждането е законно и че новороденото е от източноправославно вероизповедание. Кръстникът на малкия Христо е Санда Стефова", допълва той.

В проучванията на родословното дърво на поета професор Мевсим установява имената и на родителите, които по думите му били записани в друга книга. 

“Добрах се и до книгата за венчавките за 1933 г., обясни той, в която е записано венчилото на родителите на поета. На л. 56, под номер 12 е вписано венчилото на Фоти Тодоров и Руска Янакиева, а като местожителство на младоженеца е указано К[асъм]паша.

”Касъм паша” се нарича махалата, разположена на левия бряг на Златния рог, точно срещу квартала "Фенер" (днес "Халич", б.авт), който бил обитаван предимно от цариградските източноправославни българи. За мнозинството турци "Касъм паша" е известен главно с това, че там е роден турският президент Реджеп Тайип Ердоган на 26 февруари 1954 г. Важно е да се отчете, че в спадащата териториално към "Бейоглу" махала е живеело разнородно население, обикновено преселници от източночерноморските области на страната.

Бащата на поета Фоти Тодоров е роден в с. Теркос (Деркос), Чаталджанско, а майката Руска – в Бургас. Теркос е едно от шестте села с преобладаващо българско население на 20-ина км от големия град, основани още в османския период през XVIII в. Фоти и Руска се венчават на 27.10.1933 г., младоженците са съответно на 27 и 20 г., като и за двамата това е първо венчило. Вулата (писмено разрешение от църковната власт за встъпване в брак) е от предходния ден, под № 22. Венчани са от протойерей Йоаким Мустрев, родом от Охрид, а в графата за забележки е отбелязано III кл[ас], тоест венчавката е била скромна, извършена само с певец и поп.

Според проучванията на проф. Хюсеин Мевсим Христо Фотев живял до 6-годишна възраст с родителите си в космополитния Истанбул.

През 1940 г. момчето заедно с родителите си напускат Златния рог, на чийто бряг се извисяват българските светини Желязната църква и метохът, съхраняващи паметта на цариградските българи. Преместват се да живеят в родното място на майката Бургас.

Христо Фотев е едва на шест години, когато семейството напуска Истанбул и се заселва в Бургас и е трудно да си представи човек какви спомени са останали за рдното място в съзнанието на едно дете на тази възраст. Следват трудни години в израстването му - учи отначало в Бургас, а след това занаят във фабрично-заводско училище в Сливен, за да препитава семейството. Кандидатства в Художествената академия в София, но не е приет и става моряк на риболовен кораб. До края на живота си, 27 юли 2002 година, живее и работи в Бургас.

Казват, че географията е съдба, което подсказва и заглавието на първата стихосбирка на Христо Фотев „Баладично пътуване“, която излиза през 1961 г. Следват "Лирика“, "Сантиментални посвещения“, "Пристанище“, "Обещание за поезия“, „Литургия за делфините“, „Спомен за един жив“ и „Венецианска нощ", в които морето и любовта, които взаимно се допълват, са централен философско-поетичен символ. А стихотворението "Колко си хубава!...“ се поставя сред шедьоврите на българската любовна лирика и продължава да се рецитира години след смъртта му.

Засега не е известен точният адрес на къщата в Истанбул, където се е родил именитият и любим на няколко поколения в България поет с бохемско-романтичен ореол. Възможно е на нейно място да е построена друга сграда или да е прехвърлена в регистрите на друга община. На мястото на много стари квартали и стари къщи днес се издигат нови. Едно по-задълбочено проучване в истанбулската община се очаква да даде допълнителни данни в тази насока. В тази връзка има идея и да се изработи паметна плоча на българския поет Христо Фотев, която да бъде поставена в близост до Златния рог, за да напомня на жителите и гостите на един от най-космополитните градове на света, какъвто е Истанбул, че “Не е измислица морето и щастието съществува!“. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В съвременната литература често се използват определения, като "поетичен" или "лиричен" за описване на стилове, които преливат от метафори и образи. Но истинската поетика ...
Вижте също
Животът на писателя често се свързва с една самотна и изолирана дейност. Мнозина си представят автора, като човек, заклещен в собствена стая, обгърнат само от книгите си, ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Историята на индийското орехче
Историята на подправката индийско орехче е изпълнена с приключения, конфликти и културни смесвания, които разкриват сложността на глобалната търговия и колониалната експанзия. В началото, това скъпоценено растение е било ограничено до Малукските острови, извес ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Борбата за земята по света
В южната част на Америка, където се смесват история, култура и съвременна динамика, се разгръща една сложна и многоаспектна картина на развитие и предизвикателства. През последното десетилетие този регион преживява истински бум на строителството, разширяване н ...
Ангелина Липчева
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Валери Генков
Златното мастило
Община Свиленград издаде поетичен сборник за 20-годишния юбилей на конкурса "Жената - любима и майка"
Община Свиленград издаде поетичен сборник по повод 20-годишния юбилей на конкурса „Жената – любима и майка“, съобщиха от общинския пресцентър. Това е второто печатно издание, което събира в кориците си творбите на участвалите автори. Юбилейн ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Борбата за идентичност и свобода в живота на поета
В този разказ се крие една дълбока и сложна история за идентичността, наследството и борбата за собствено място в света на изкуството. Животът на Джон-Персе, както той самият се нарича, е изпълнен с противоречия и емоции, които го водят през различни етапи на ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Времето като кръговрат в литературата – новият прочит на класиката
В тази дълбока и размислова беседа с писателката Розалинд Белбен, ние се потапяме в света на нейния роман „Мечтаейки за мъртви хора“, публикуван първоначално през 1979 година. Този роман е, като мост между фолклорната магия и реалните житейски разочарования, к ...
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Значението на името като инструмент за памет и справедливост в културната памет
Валери Генков
Експресивно
Вълната на фракталите вдъхновява ново разбиране за природата
Валери Генков
Фракталите, създадени от Бенуа Манделброт през 1975 година, представляват едно от най-впечатляващите открития в световната математическа и художествена култура. Тези сложни и уникални образи не само промениха начина, по който възприемаме природата и нейните модели, но и създадоха нови възможности за изкуство и научни изследвания. Манделброт, роден през 1924 година в Полша и преминал през множество ...
На бюрото
Историческа борба за икономическите показатели
Добрина Маркова
Експресивно
Луизи Крастон, известна, като Лулу, (Лулу Адамс) е една от най-забележителните фигури в история ...
Начало Златното мастило

Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев

12:14 ч. / 02.07.2025
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
6857
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Снимка © DFA
Златното мастило

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проучванията на един от най-известните и задълбочени популяризатори на българската литература и изкуство в Турция - Хюсеин Мевсим, литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, автор и преводач, професор в Анкарския университет.

На родения в България учен Хюсеин Мевсим, който от 1991 година живее в Турция, в най-голяма степен се дължи запознанството на турската общественост с творчеството на съвременни български творци като Атанас Далчев, Стефан Цанев, Станислав Стратиев, а също и на имена от по-далечното минало като Михаил Маджаров, Константин Величков, Чудомир.

Като автор на книгите “Земя пределна”, ”Никола Фурнаджиев и Истанбул” и др. проф. Хюсеин Мевсим много ярко се вписва сред съвременните интелектуалци с корени от България, които в наше време надграждат културните мостове между България и Турция. За заслугите си в популяризирането на българската литература и изкуство в Турция е награден с почетен знак “Златно перо” на българското Министерство на културата. На 14 юли в Националния пресклуб в Анкара, Турция, Агенцията ще открие изложба с плакати за театрални постановки на пиеси от български драматурзи, преведени от проф. Хюсеин Мевсим.

Историята около разкриването на житието и битието на Христо Фотев в Истанбул от учения е съпроводена с друга история, която е не по-малко интересна, нещо като “разказ в разказа”, който проф. д-р Хюсеин Мевсим сподели в интервю специално .

“Запознанството ми с подробностите къде точно в Истанбул се е родил поетът на баладичните пътувания и сантиментални посвещения Христо Фотев ме вълнуваше от дълго време. Но разкриването на конкретните факти стана благодарение на приятелството ми с г-н Христо Копано. Христо е пето поколение цариградски българин с корени от с. Бобища, Костурско (днешна Гърция, бел. ред.). В същото време той е и заместник-председател на настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул и представител на общността на цариградските българи. Така с неговото любезно съдействие имах възможност да се запозная с Книгата за кръщенията на цариградските българи, която се съхранява в архива на Българската екзархия в квартала Шишли в Истанбул", спомня си той.

По думите на учения името на Христо Фотев е било вписано в кръщелната книга на цариградските българи под номер 11 на лист 74. Според документа поетът се е родил в известния квартал "Бейоглу" в Истанбул.

"Бейоглу" (в превод от турски "син на бей, джентълмен") притежава славата на най-eлитния, най-богат и с най-красивите сгради в стил Бел епок квартал от византийската епоха. Простира се срещу историческия полуостров, където са дворецът Топкапъ и Света София, и залива Златния рог и свършва при емблематичния площад "Таксим", сърцето на Истанбул. 

Старото име на "Бейоглу" е "Пера“ (Πρα), което на гръцки означава „отсрещния бряг“ или „отвъд“. Твърди се, че "бейоглу" наричали сина на един бей (турска титла на водач на племе, а в по-широк смисъл - знатен, богат човек, посланик - б.авт.), който живеел в този квартал. Легенда разказва, че ”синът на бея“ бил роден от брака на посланик, който живеел близо до "Таксим" с една гъркиня. А според историческа справка в квартала живеел венецианският посланик по времето на султан Сюлейман Великолепни, който се обръщал към него с името Бейоглу в писмовната кореспонденция.

Главната улица на “Бейоглу” се нарича "Истиклял джаддеси" (stiklal caddesi - булевард "Независимост").

В наше време на "Бейоглу" по уникален начин съжителстват миналото и днешният ден, с тълпи от туристи от цял свят, магазини, заведения. Това е може би единственият район в 16-милионния мегаполис, където животът не замира през всички 24 часа на денонощието.

“Според кръщелното свидетелство бъдещият голям поет е роден на 25.03.1934 година в "Бейоглу", всеизвестната "Пера" – най-европейската, модерна и левантийска част на някогашния космополитен имперски град", разказва още проф. Мевсим. "Кръщенето на бебето обаче се извършва три месеца по-късно, на 23.06. В графата за кръщенетата е отбелязано, че е извършено в Ц[аригра]д. Най-вероятно тайнството е извършено в Желязната църква “Свети Стефан“, тъй като в съответната графа за свещеника фигурира името на протойерей Йоаким Мустрев, който през онези години е служил в споменатия храм. Името и презимето на бащата на новороденото е Фоти Тодоров, а на майката – Руска Янакиева. По тази логика трите имена на лиричния поет би следвало да бъдат: Христо Фотев Тодоров, но интересно защо във всички литературни справочници той фигурира като: Христо Константинов Фотев. В отделни графи се уточнява, че раждането е законно и че новороденото е от източноправославно вероизповедание. Кръстникът на малкия Христо е Санда Стефова", допълва той.

В проучванията на родословното дърво на поета професор Мевсим установява имената и на родителите, които по думите му били записани в друга книга. 

“Добрах се и до книгата за венчавките за 1933 г., обясни той, в която е записано венчилото на родителите на поета. На л. 56, под номер 12 е вписано венчилото на Фоти Тодоров и Руска Янакиева, а като местожителство на младоженеца е указано К[асъм]паша.

”Касъм паша” се нарича махалата, разположена на левия бряг на Златния рог, точно срещу квартала "Фенер" (днес "Халич", б.авт), който бил обитаван предимно от цариградските източноправославни българи. За мнозинството турци "Касъм паша" е известен главно с това, че там е роден турският президент Реджеп Тайип Ердоган на 26 февруари 1954 г. Важно е да се отчете, че в спадащата териториално към "Бейоглу" махала е живеело разнородно население, обикновено преселници от източночерноморските области на страната.

Бащата на поета Фоти Тодоров е роден в с. Теркос (Деркос), Чаталджанско, а майката Руска – в Бургас. Теркос е едно от шестте села с преобладаващо българско население на 20-ина км от големия град, основани още в османския период през XVIII в. Фоти и Руска се венчават на 27.10.1933 г., младоженците са съответно на 27 и 20 г., като и за двамата това е първо венчило. Вулата (писмено разрешение от църковната власт за встъпване в брак) е от предходния ден, под № 22. Венчани са от протойерей Йоаким Мустрев, родом от Охрид, а в графата за забележки е отбелязано III кл[ас], тоест венчавката е била скромна, извършена само с певец и поп.

Според проучванията на проф. Хюсеин Мевсим Христо Фотев живял до 6-годишна възраст с родителите си в космополитния Истанбул.

През 1940 г. момчето заедно с родителите си напускат Златния рог, на чийто бряг се извисяват българските светини Желязната църква и метохът, съхраняващи паметта на цариградските българи. Преместват се да живеят в родното място на майката Бургас.

Христо Фотев е едва на шест години, когато семейството напуска Истанбул и се заселва в Бургас и е трудно да си представи човек какви спомени са останали за рдното място в съзнанието на едно дете на тази възраст. Следват трудни години в израстването му - учи отначало в Бургас, а след това занаят във фабрично-заводско училище в Сливен, за да препитава семейството. Кандидатства в Художествената академия в София, но не е приет и става моряк на риболовен кораб. До края на живота си, 27 юли 2002 година, живее и работи в Бургас.

Казват, че географията е съдба, което подсказва и заглавието на първата стихосбирка на Христо Фотев „Баладично пътуване“, която излиза през 1961 г. Следват "Лирика“, "Сантиментални посвещения“, "Пристанище“, "Обещание за поезия“, „Литургия за делфините“, „Спомен за един жив“ и „Венецианска нощ", в които морето и любовта, които взаимно се допълват, са централен философско-поетичен символ. А стихотворението "Колко си хубава!...“ се поставя сред шедьоврите на българската любовна лирика и продължава да се рецитира години след смъртта му.

Засега не е известен точният адрес на къщата в Истанбул, където се е родил именитият и любим на няколко поколения в България поет с бохемско-романтичен ореол. Възможно е на нейно място да е построена друга сграда или да е прехвърлена в регистрите на друга община. На мястото на много стари квартали и стари къщи днес се издигат нови. Едно по-задълбочено проучване в истанбулската община се очаква да даде допълнителни данни в тази насока. В тази връзка има идея и да се изработи паметна плоча на българския поет Христо Фотев, която да бъде поставена в близост до Златния рог, за да напомня на жителите и гостите на един от най-космополитните градове на света, какъвто е Истанбул, че “Не е измислица морето и щастието съществува!“. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Историята на индийското орехче
Ангелина Липчева
Златното мастило
Борбата за земята по света
Ангелина Липчева
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Валери Генков
Всичко от рубриката
Писането като социален акт: силата на общността в творческия процес
Валери Генков
Животът на писателя често се свързва с една самотна и изолирана дейност. Мнозина си представят автора, като човек, заклещен в собствена стая, обгърнат само от книгите си, ...
На бюрото
Смелост и честност в борбата за по-добър свят – разказът на River Selby
Валери Генков
Авторът и перото
Борбата за идентичност и свобода в живота на поета
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Времето като кръговрат в литературата – новият прочит на класиката
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Значението на името като инструмент за памет и справедливост в културната памет
Валери Генков
Експресивно
Вълната на фракталите вдъхновява ново разбиране за природата
Валери Генков
На бюрото
Историческа борба за икономическите показатели
Добрина Маркова
Златното мастило
Историята на индийското орехче
Ангелина Липчева
Експресивно
Жена клоун преодоляла стереотипите
Валери Генков
Подиум на писателя
Онлайн четене и археология
Ангелина Липчева
На бюрото
Виланела – поетична форма за съвременни размисли
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Романът „Магът" на английския писател Джон Фаулз излиза за първи път в превод на български език
Романът „Магът" на английския писател Джон Фаулз излиза за първи път в превод на български език на 18 юли, съобщават от издателство „Колибри". Описват романа като загадка, метафикция, творба на границата между модернизма и постмодернизма. „ ...
Избрано
Поетът и преводач Георги Ангелов е тазгодишният носител на наградата „Георги Джагаров“
Поетът Георги Ангелов е тазгодишният носител на наградата „Георги Джагаров“, съобщи Съюзът на българските писатели (СБП). Отличието беше връчено днес, 14 юли, в клуб „Парнас“ на СБП в деня, в който се навършват сто години от рождението ...
Най-старата библиотека в Унгария се бори с нашествие от бръмбари,застрашаващи десетки хиляди книги
Ако сте поропуснали
Новият носител на Националната литературна награда "Милош Зяпков" е писателят Васил Славов
Новият носител на Националната литературна награда "Милош Зяпков" е писателят Васил Славов, съобщават от Община Ракитово, които са организатори на събитието заедно с местното читалище "Будилник". Авторът е отличен за цялостен принос в рамките на 12-тото издан ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.