Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“. „Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното. „Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият комикс има дълга история като жанр. И част историята на този жанр са именно опитите на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване. Затова използва изразните средства на образа, езика и ги съчетава по един уникален начин. Разбира се, най-трудните неща за разказване, най-трудните истории, най-трудните събития, тези за които все още всъщност дори така нареченото голямо изкуство се чуди могат ли да бъдат разказани или не могат да бъдат разказани - там си има определени преизвикателства“, каза Владимир Полеганов. Той сподели, че може да си представи реакцията на повечето хора - как така с картинки ще разкажеш нещо, което е толкова важно и възможно ли е картинки, и то най-обикновени в черно и бяло, каквито са на Арт Спигелман, да разкажат нещо, което е неизразимо. „Това е сблъсък с един ужас, който за щастие, не се е повторил в рамките на 20 век, но е нещо, което хората все още не могат да обработят. Това е една голяма травма, за която не може да се намери език. Ако тръгнем психоналитично да мислим нещата, не може да се намери обяснение“, каза Полеганов. Според него Арт Спигелман успява и ключът към това е, че той слага една рамка в двата комикса и тя е неговият личен опит да се свърже с баща си: „Той осъзнава, че е наследник на оцелели от Холокоста евреи, знае през какво са минали, майка му се самоубила, знае за каква травма става въпрос, какъв ужас, но не може да си го представи. И започва да търси начин да се свърже с това, начин да влезе и да обитава това пространство, което е прекалено лично, то е несподелимо, това е ужас, а личните ужаси са абсолютно несподелими“. Имено това негово търсене според Владимир Полеганов дава рамка на разказа, на историята, на картинките и те оживяват по един уникален начин, който е много емоционален. И това, смята той, помага и на читателя да се свърже емоционално с тази история, и то по един много плавен начин. Защото по думите му това е история, която към края на втори том става емоционално почти непоносима, поне за него е била такава докато я е превеждал. „Тежки са нещата, които думите описват и е тежко, когато ги виждаш и на картинки, когато знаеш през какво са минали тези хора. Не можеш да си го представиш напълно, но някак си вкаран в този свят. Това влизане постепенно не те кара да се идентифицираш с главния герой, със сина на Владек – Арт, който се опитва да разкаже историята на своя баща, по скоро ти дава усещането за негов спътник в това пътешествие“, каза още Полеганов. Посочи, че другото, което успява да превърне тази история в наистина голяма литература, е отношението към обикновения човек, отношението към бащата - тази несигурност на образа. „Голямата литература трябва да се състои от сложни образи, които не са изцяло ясно видими, т.е. винаги има нещо скрито, нещо неясно. Това го има тук и е показано по много хубав начин“, допълни той. Според Владимир Полеганов не може да се говори за щастлив край, а по-скоро за плах опит на един човек, който не е сигурен как да подходи към баща си на чисто лично ниво, но някак се оказва свързан с една огромна част от човешката история. „Как човешкото същество може толкова бързо да се превърне в машина за убиване и унищаване на друго човешко същество? Това са много важни въпроси. И това, според мен, е всъщност сърцевината на комикса“, каза преводачът. По думите му творбата е една от основополагащите истории в сферата на графичния роман, която променя жанра завинаги. Самата тя дава начало на термина “графичен роман” като бързо надскача всяка дефиниция. Полеганов разказа, че когато на Арт Спигелман е трябвало да дадат наградата „Пулицър“ не са знали в каква категория да я присъдят. По думите му постижението на Спигелман е да покаже, че и тази форма може да изнесе големите теми. В последния ден на фестивала предстои прожекция на документалния филм за Спигелман - „Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза“ (2024), режисьори са Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът проследява живота и творческия път на карикатуриста и разказва за оцеляването на родителите му по време на Холокоста, за силата на комикса като медия и за личната му борба с травмата. По думите на организаторите филмът е интимен портрет на художник, чиято работа осветява най-мрачните кътчета на човешкия опит и показва как изкуството може да осмисли както личната, така и колективната ни памет. Владимир Полеганов е роден през 1979 г. Писател, сценарист и преводач от английски език. През 2015 г. разказът му „Птиците" е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „Кладенецът" печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев". Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, за който печели литературна награда „Хеликон“ през 2017г.
|
|
Авторът и перото
От Лилехамер до Мексико: Лумхолц и неговото непознато пътешествие в историята
Карл Лумхолц, име, което не е особено познато на много хора. Въпреки това, благодарение на книгата „Призракът на Лумхолц“, написана от Мортен А. Стрьокснес, можем да се запознаем с приключенията на този норвежки изследовател, живял между XIX и XX в ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Ирен Виола подчертава, че най-лошите оценки идват от нас самите
Книгата на Ирен Виола (Irene Viola) "Дневник на оцеляването в живота... Неперфектни страници на емоционалното оцеляване" (Next Stop Music, 2026) предлага един интересен поглед върху ежедневната психология. Заглавието може да звучи малко претенциозно, но всъщно ...
Ангелина Липчева
|
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Георги Н. Николов представя нова антология на български автори в Лондон, какво да очакваме в София?
Националният литературен музей в София ще бъде домакин на представянето на новата антология, озаглавена "Кратка антология на съвременни български автори във Великобритания", съставена от литературния критик Георги Н. Николов. Събитието ще се проведе в атмосфер ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Доклади за Априлското въстание ще бъдат част от сборника на историческата конференция
Научна конференция, посветена на 150-ата годишнина от Априлското въстание, ще се проведе в Клисура. Събитието е организирано от Община Карлово, Института за военноисторически и стратегически изследвания и Софийския университет „Св. Климент Охридски&ldquo ...
Валери Генков
|
Експресивно
Как Крайовският договор променя историята на Добруджа?
Историческият музей в Тутракан публикува нов научен сборник, посветен на 85-годишнината от Крайовския договор, който обединява материали от Националната научна конференция „85 години Крайовски договор“. Събитието, проведено през есента на миналата ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
От Лилехамер до Мексико: Лумхолц и неговото непознато пътешествие в историята
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Дарение от над 50 книги обогатява библиотеката на училище в Босилеград
Добрина Маркова
|
Основното училище „Георги Димитров“ в Босилеград получи дарение от Националния дарителски фонд „13 века България“. Това дарение включва над 50 книги, обхващащи художествена литература, исторически и географски изследвания, издадени от Университетско издателство „Св. Климент Охридски".
Дарението е част от усилията на фонда да подкрепи образованието и културата в ...
|
На бюрото
Валентина Вадала представя нова перспектива за религиозната архитектура в Палермо
Добрина Маркова
|
|
23:11 ч. / 17.06.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 2810 |
|
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.
„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.
„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият комикс има дълга история като жанр. И част историята на този жанр са именно опитите на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване. Затова използва изразните средства на образа, езика и ги съчетава по един уникален начин. Разбира се, най-трудните неща за разказване, най-трудните истории, най-трудните събития, тези за които все още всъщност дори така нареченото голямо изкуство се чуди могат ли да бъдат разказани или не могат да бъдат разказани - там си има определени преизвикателства“, каза Владимир Полеганов.
Той сподели, че може да си представи реакцията на повечето хора - как така с картинки ще разкажеш нещо, което е толкова важно и възможно ли е картинки, и то най-обикновени в черно и бяло, каквито са на Арт Спигелман, да разкажат нещо, което е неизразимо. „Това е сблъсък с един ужас, който за щастие, не се е повторил в рамките на 20 век, но е нещо, което хората все още не могат да обработят. Това е една голяма травма, за която не може да се намери език. Ако тръгнем психоналитично да мислим нещата, не може да се намери обяснение“, каза Полеганов.
Според него Арт Спигелман успява и ключът към това е, че той слага една рамка в двата комикса и тя е неговият личен опит да се свърже с баща си: „Той осъзнава, че е наследник на оцелели от Холокоста евреи, знае през какво са минали, майка му се самоубила, знае за каква травма става въпрос, какъв ужас, но не може да си го представи. И започва да търси начин да се свърже с това, начин да влезе и да обитава това пространство, което е прекалено лично, то е несподелимо, това е ужас, а личните ужаси са абсолютно несподелими“.
Имено това негово търсене според Владимир Полеганов дава рамка на разказа, на историята, на картинките и те оживяват по един уникален начин, който е много емоционален. И това, смята той, помага и на читателя да се свърже емоционално с тази история, и то по един много плавен начин. Защото по думите му това е история, която към края на втори том става емоционално почти непоносима, поне за него е била такава докато я е превеждал.
„Тежки са нещата, които думите описват и е тежко, когато ги виждаш и на картинки, когато знаеш през какво са минали тези хора. Не можеш да си го представиш напълно, но някак си вкаран в този свят. Това влизане постепенно не те кара да се идентифицираш с главния герой, със сина на Владек – Арт, който се опитва да разкаже историята на своя баща, по скоро ти дава усещането за негов спътник в това пътешествие“, каза още Полеганов.
Посочи, че другото, което успява да превърне тази история в наистина голяма литература, е отношението към обикновения човек, отношението към бащата - тази несигурност на образа. „Голямата литература трябва да се състои от сложни образи, които не са изцяло ясно видими, т.е. винаги има нещо скрито, нещо неясно. Това го има тук и е показано по много хубав начин“, допълни той.
Според Владимир Полеганов не може да се говори за щастлив край, а по-скоро за плах опит на един човек, който не е сигурен как да подходи към баща си на чисто лично ниво, но някак се оказва свързан с една огромна част от човешката история. „Как човешкото същество може толкова бързо да се превърне в машина за убиване и унищаване на друго човешко същество? Това са много важни въпроси. И това, според мен, е всъщност сърцевината на комикса“, каза преводачът.
По думите му творбата е една от основополагащите истории в сферата на графичния роман, която променя жанра завинаги. Самата тя дава начало на термина “графичен роман” като бързо надскача всяка дефиниция.
Полеганов разказа, че когато на Арт Спигелман е трябвало да дадат наградата „Пулицър“ не са знали в каква категория да я присъдят. По думите му постижението на Спигелман е да покаже, че и тази форма може да изнесе големите теми.
В последния ден на фестивала предстои прожекция на документалния филм за Спигелман - „Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза“ (2024), режисьори са Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът проследява живота и творческия път на карикатуриста и разказва за оцеляването на родителите му по време на Холокоста, за силата на комикса като медия и за личната му борба с травмата. По думите на организаторите филмът е интимен портрет на художник, чиято работа осветява най-мрачните кътчета на човешкия опит и показва как изкуството може да осмисли както личната, така и колективната ни памет.
Владимир Полеганов е роден през 1979 г. Писател, сценарист и преводач от английски език. През 2015 г. разказът му „Птиците" е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „Кладенецът" печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев". Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, за който печели литературна награда „Хеликон“ през 2017г.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
На Лондонския панаир на книгата, Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, представи антологията „От Алеко до Алек“, съставена от Михаил Вешим. Събитието, проведено под ръководството на британската журналистка Роузи Голдсмит, ...
|
Избрано
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
"Гадателката от Версай" (оригинално заглавие "The Tarot Reader of Versailles") е новият роман на Аня Бергман, вдъхновен от живота на Мари Анн Аделаид Ленорман (1772–1843), известна френска ясновидка при двора на Мария Антоанета. Авторката е прекарала ...
|
Чезаре Гарболи разглежда писателската идентичност и приятелствата в италианската литература
|
Ако сте поропуснали
Когато мъглата се издига, историята започва да се разказва отново…
В началото на XX век, много писателки, въпреки успеха си, са забравени поради модни тенденции, редакционни решения и предразсъдъци, свързани с пола. Сред тях е Лина Петравале (Lina Pietravalle), която е оставила значителен отпечатък в литературата на Молизе. ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |