Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“. „Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното. „Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият комикс има дълга история като жанр. И част историята на този жанр са именно опитите на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване. Затова използва изразните средства на образа, езика и ги съчетава по един уникален начин. Разбира се, най-трудните неща за разказване, най-трудните истории, най-трудните събития, тези за които все още всъщност дори така нареченото голямо изкуство се чуди могат ли да бъдат разказани или не могат да бъдат разказани - там си има определени преизвикателства“, каза Владимир Полеганов. Той сподели, че може да си представи реакцията на повечето хора - как така с картинки ще разкажеш нещо, което е толкова важно и възможно ли е картинки, и то най-обикновени в черно и бяло, каквито са на Арт Спигелман, да разкажат нещо, което е неизразимо. „Това е сблъсък с един ужас, който за щастие, не се е повторил в рамките на 20 век, но е нещо, което хората все още не могат да обработят. Това е една голяма травма, за която не може да се намери език. Ако тръгнем психоналитично да мислим нещата, не може да се намери обяснение“, каза Полеганов. Според него Арт Спигелман успява и ключът към това е, че той слага една рамка в двата комикса и тя е неговият личен опит да се свърже с баща си: „Той осъзнава, че е наследник на оцелели от Холокоста евреи, знае през какво са минали, майка му се самоубила, знае за каква травма става въпрос, какъв ужас, но не може да си го представи. И започва да търси начин да се свърже с това, начин да влезе и да обитава това пространство, което е прекалено лично, то е несподелимо, това е ужас, а личните ужаси са абсолютно несподелими“. Имено това негово търсене според Владимир Полеганов дава рамка на разказа, на историята, на картинките и те оживяват по един уникален начин, който е много емоционален. И това, смята той, помага и на читателя да се свърже емоционално с тази история, и то по един много плавен начин. Защото по думите му това е история, която към края на втори том става емоционално почти непоносима, поне за него е била такава докато я е превеждал. „Тежки са нещата, които думите описват и е тежко, когато ги виждаш и на картинки, когато знаеш през какво са минали тези хора. Не можеш да си го представиш напълно, но някак си вкаран в този свят. Това влизане постепенно не те кара да се идентифицираш с главния герой, със сина на Владек – Арт, който се опитва да разкаже историята на своя баща, по скоро ти дава усещането за негов спътник в това пътешествие“, каза още Полеганов. Посочи, че другото, което успява да превърне тази история в наистина голяма литература, е отношението към обикновения човек, отношението към бащата - тази несигурност на образа. „Голямата литература трябва да се състои от сложни образи, които не са изцяло ясно видими, т.е. винаги има нещо скрито, нещо неясно. Това го има тук и е показано по много хубав начин“, допълни той. Според Владимир Полеганов не може да се говори за щастлив край, а по-скоро за плах опит на един човек, който не е сигурен как да подходи към баща си на чисто лично ниво, но някак се оказва свързан с една огромна част от човешката история. „Как човешкото същество може толкова бързо да се превърне в машина за убиване и унищаване на друго човешко същество? Това са много важни въпроси. И това, според мен, е всъщност сърцевината на комикса“, каза преводачът. По думите му творбата е една от основополагащите истории в сферата на графичния роман, която променя жанра завинаги. Самата тя дава начало на термина “графичен роман” като бързо надскача всяка дефиниция. Полеганов разказа, че когато на Арт Спигелман е трябвало да дадат наградата „Пулицър“ не са знали в каква категория да я присъдят. По думите му постижението на Спигелман е да покаже, че и тази форма може да изнесе големите теми. В последния ден на фестивала предстои прожекция на документалния филм за Спигелман - „Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза“ (2024), режисьори са Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът проследява живота и творческия път на карикатуриста и разказва за оцеляването на родителите му по време на Холокоста, за силата на комикса като медия и за личната му борба с травмата. По думите на организаторите филмът е интимен портрет на художник, чиято работа осветява най-мрачните кътчета на човешкия опит и показва как изкуството може да осмисли както личната, така и колективната ни памет. Владимир Полеганов е роден през 1979 г. Писател, сценарист и преводач от английски език. През 2015 г. разказът му „Птиците" е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „Кладенецът" печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев". Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, за който печели литературна награда „Хеликон“ през 2017г.
|
|
Авторът и перото
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
Принц Хари и Мегън Маркъл отново са в центъра на общественото внимание, след като говорител на херцога на Съсекс определи новата биография на принца като „безумна конспирация“. Реакцията идва след публикации на автора Том Бауър, който е известен с ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
От Лилехамер до Мексико: Лумхолц и неговото непознато пътешествие в историята
Карл Лумхолц, име, което не е особено познато на много хора. Въпреки това, благодарение на книгата „Призракът на Лумхолц“, написана от Мортен А. Стрьокснес, можем да се запознаем с приключенията на този норвежки изследовател, живял между XIX и XX в ...
Добрина Маркова
|
Ирен Виола подчертава, че най-лошите оценки идват от нас самите
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
"Римпатрио" (Rimpatrio) е дебютният роман на писателката Ева Гуера (Eve Guerra). Книгата е частично автобиографична и разказва историята на италиано-френско семейство, състоящо се от трима братя и една сестра. Най-голямото от братята, Джовани (Giovanni), откри ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Какво ще направиш ако видиш дракон и никой не ти вярва, Гуидо Куарцо знае
В последните години литературата за деца и младежи се обогатява с нови и интересни заглавия. Сред тях е "Саламандър" от Гуидо Куарцо (Guido Quarzo). Книгата представя история, която не само привлича вниманието на младите читатели, но и им предлага дълбочина и ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Алиса Заноти представя емоционалния портрет на Амелия Росели в новата си книга
Историята на Амелия (Амелия Росели) започва на острова, който шепти. Авторката Алиса Заноти, родена в Болоня и живееща в Торино, разказва за Карло Росели, който е изпратен в изгнание на остров Липари, описвайки го като "затвор без решетки". В своята дебютна кн ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Краят на мистерията Банкси: Истинската самоличност на анонимния художник е разкрита след години на тайни?
Валери Генков
|
Златното мастило
Младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" обединява автори и читатели
Добрина Маркова
|
Първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" бе официално открито в Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов“ в Бургас.
На събитието, което е част от първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет", присъстваха множество автори, издатели и преводачи. Програмата, която ще продължи до 14 март, предлага на участниците ун ...
|
На бюрото
Соломонсон не успя да разбере Ерна, но Стефан Цвайг със сигурност разкри нещо за нас
Добрина Маркова
|
|
23:11 ч. / 17.06.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 2810 |
|
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.
„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.
„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият комикс има дълга история като жанр. И част историята на този жанр са именно опитите на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване. Затова използва изразните средства на образа, езика и ги съчетава по един уникален начин. Разбира се, най-трудните неща за разказване, най-трудните истории, най-трудните събития, тези за които все още всъщност дори така нареченото голямо изкуство се чуди могат ли да бъдат разказани или не могат да бъдат разказани - там си има определени преизвикателства“, каза Владимир Полеганов.
Той сподели, че може да си представи реакцията на повечето хора - как така с картинки ще разкажеш нещо, което е толкова важно и възможно ли е картинки, и то най-обикновени в черно и бяло, каквито са на Арт Спигелман, да разкажат нещо, което е неизразимо. „Това е сблъсък с един ужас, който за щастие, не се е повторил в рамките на 20 век, но е нещо, което хората все още не могат да обработят. Това е една голяма травма, за която не може да се намери език. Ако тръгнем психоналитично да мислим нещата, не може да се намери обяснение“, каза Полеганов.
Според него Арт Спигелман успява и ключът към това е, че той слага една рамка в двата комикса и тя е неговият личен опит да се свърже с баща си: „Той осъзнава, че е наследник на оцелели от Холокоста евреи, знае през какво са минали, майка му се самоубила, знае за каква травма става въпрос, какъв ужас, но не може да си го представи. И започва да търси начин да се свърже с това, начин да влезе и да обитава това пространство, което е прекалено лично, то е несподелимо, това е ужас, а личните ужаси са абсолютно несподелими“.
Имено това негово търсене според Владимир Полеганов дава рамка на разказа, на историята, на картинките и те оживяват по един уникален начин, който е много емоционален. И това, смята той, помага и на читателя да се свърже емоционално с тази история, и то по един много плавен начин. Защото по думите му това е история, която към края на втори том става емоционално почти непоносима, поне за него е била такава докато я е превеждал.
„Тежки са нещата, които думите описват и е тежко, когато ги виждаш и на картинки, когато знаеш през какво са минали тези хора. Не можеш да си го представиш напълно, но някак си вкаран в този свят. Това влизане постепенно не те кара да се идентифицираш с главния герой, със сина на Владек – Арт, който се опитва да разкаже историята на своя баща, по скоро ти дава усещането за негов спътник в това пътешествие“, каза още Полеганов.
Посочи, че другото, което успява да превърне тази история в наистина голяма литература, е отношението към обикновения човек, отношението към бащата - тази несигурност на образа. „Голямата литература трябва да се състои от сложни образи, които не са изцяло ясно видими, т.е. винаги има нещо скрито, нещо неясно. Това го има тук и е показано по много хубав начин“, допълни той.
Според Владимир Полеганов не може да се говори за щастлив край, а по-скоро за плах опит на един човек, който не е сигурен как да подходи към баща си на чисто лично ниво, но някак се оказва свързан с една огромна част от човешката история. „Как човешкото същество може толкова бързо да се превърне в машина за убиване и унищаване на друго човешко същество? Това са много важни въпроси. И това, според мен, е всъщност сърцевината на комикса“, каза преводачът.
По думите му творбата е една от основополагащите истории в сферата на графичния роман, която променя жанра завинаги. Самата тя дава начало на термина “графичен роман” като бързо надскача всяка дефиниция.
Полеганов разказа, че когато на Арт Спигелман е трябвало да дадат наградата „Пулицър“ не са знали в каква категория да я присъдят. По думите му постижението на Спигелман е да покаже, че и тази форма може да изнесе големите теми.
В последния ден на фестивала предстои прожекция на документалния филм за Спигелман - „Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза“ (2024), режисьори са Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът проследява живота и творческия път на карикатуриста и разказва за оцеляването на родителите му по време на Холокоста, за силата на комикса като медия и за личната му борба с травмата. По думите на организаторите филмът е интимен портрет на художник, чиято работа осветява най-мрачните кътчета на човешкия опит и показва как изкуството може да осмисли както личната, така и колективната ни памет.
Владимир Полеганов е роден през 1979 г. Писател, сценарист и преводач от английски език. През 2015 г. разказът му „Птиците" е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „Кладенецът" печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев". Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, за който печели литературна награда „Хеликон“ през 2017г.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Пилотите които разказаха историята на разпадаща се Италия
В книгата "Крила в трагедията. Италианските авиаторите след 8 септември" авторът Джулио Ладзати (Giulio Lazzati) разглежда сложната история на италианските пилоти и авиационния персонал след края на Втората световна война. Той посвещава произведението си на ...
|
Избрано
Квартал Дела Витория в Рим: История, Архитектура и Социални Трансформации през 20-ти Век
Квартал Дела Витория в Рим е обект на задълбочен анализ в труда на историчката Паола Чинтоли, озаглавен "Квартал XV Дела Витория". В него авторката разглежда процесите на урбанизация и архитектурни експерименти в жилищното строителство, реализирани от ...
|
Традиционните занаяти – живо наследство или забравен занаят?
|
Ако сте поропуснали
РБ „Георги С. Раковски” възобновява работа в Художествената галерия „Жорж Папазов”
Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол възобновява обслужването на читателите си от 12 март в изнесена приемна, разположена в Художествената галерия „Жорж Папазов”. Временното местоположение на библиотеката е необходимо ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |