Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.

По време на представянето на тритомника, актьорът Александър Алексиев прочете откъси от всеки един от томовете на Кирил Кадийски – „Есенна песен" на Пол Верлен, „Балада за конкурса в Блоа", с автор Франсоа Вийон, „Мостът Мирабо" на Гийом Аполинер и „Барбара" на Жак Превер. 

„Кирил Кадийски казва следното: „Аз съм султан на поезията и имам цял харем, обаче моята валиде ханъм е „Есенна песен“ от Пол Верлен“. През всичките си години на работа, Кирил Кадийски доказва това, което е зашифрирал в знаменития „Албатрос“ на Бодлер. Истината е, че този тритомник, който държа в ръцете си, е събитие не само в българския, но и в европейския и световния културен живот. Където и да търсех такава антология на френската поезия,  не можах да открия. Тя е създавана в продължение на дълги години, създавана е от човек, за когото винаги преводната поезия е била кръвно свързана с личната му поезия, без ни най-малко да е повлияла на неговата неповторима поетика", допълни доц. Георги Цанков.

„След похвалното слово на Георги Цанков, аз ще премина в друг жанр, който се нарича ораторски опровержения. Може ли един преводач като Кирил, да бъде толкова всеяден и да си хареса всички автори наведнъж? Работата е там, че изобщо не говорим за едно механично усвояване на френската поезия. В тритомника става въпрос за представянето на поетична Франция като един цялостен процес, като една огромна течаща река. Може да е Сена, която минава под моста Мирабо, но във всеки случай става въпрос за леещата се река на френската култура. Огромният труд на Кирил е ценен именно с това, че тритомникът е дипломатически, а не преводачески жест. Кирил ни поднася Франция и то откъм особено вълнуващото й и симпатично лице. Поезията е най-добрият отговор на злободневието", каза преводачът, поет и преподавател Доротея Табакова.

„Защо Кирил Кадийски е разпознаваем? Преводачът не трябва да е като нинджа. Разпознаваемостта на преводача означава едно единствено нещо, че неговата цялостна личност се преплита с личността на авторите, които превежда. Не е възможно да се превежда механично поезия. Механично може да се превежда и всичко, което върши изкуственият интелект. По същата логика, механично могат да бъдат преведени и инструкции за ползване на багери“, каза още Доротея Табакова. По нейните думи преводният текст винаги е конгломерат от две души и е абсолютно невъзможно да си представим безличен преводач на поезия.

„Ще си позволя да се абстрахирам от трите тома. Все по-малко са хората, които, когато говорят за нещо, са наясно за какво става дума. Живеем във време на един геноцид по отношение на българската литература. От три десетилетия се работи по това да бъдат подменени онези критерии, които така или иначе по време на социализма, бяха създадени и установени. Можеше да се говори професионално за превод, за поезия и за всички видове изкуства. Днес това е приключено, няма критерии, за да може онази част от пишещите, които не са в състояние да покрият и най-малки форми, да се самоизтъкват, възхваляват, пъхат навсякъде и да се опитват да разрушат неща, които вече са създадени. Да, ама няма да стане. Шекспировото дело на Валери Петров няма да бъде затрито така лесно, както на някои им се иска. Някога творците можеха да правят неща така, както трябва. Днес тези, които имат претенции да бъдат върха в литературата, правят нещата, които могат и завяват, че така трябва. Няма така трябва. Всичко трябва да се прави на висота", заяви авторът Кирил Кадийски.