Крал Джуба II управлявал Мавретания, разположена на територията на съвременен Алжир, и е син на крал Джуба I от Нумидия. Джуба I застава на страната на Помпей по време на гражданската война между Юлий Цезар и Помпей. След поражението и смъртта на Помпей, Джуба I загива в кратък конфликт с Цезар през 47 г. пр.н.е., а синът му е показан като пленник в триумфа на Цезар в Рим година по-късно. Интересно е, че Джуба II е осиновен в семейството на Цезар и след смъртта му е отгледан от племенницата му Октавия, сестра на бъдещия император Август, като получава римско гражданство.

След служба под управлението на Август в Испания, Джуба получава клиентското кралство на Мавретания през 25 г. пр.н.е., вместо Нумидия, която вече е станала провинция на Римската империя. Клиентското кралство е територия извън формалната администрация на римската държава, но с политически, военни и понякога финансови задължения от страна на владетеля към императора. Джуба се жени за дъщерята на Клеопатра, Селена, през 25 г. пр.н.е., след като тя и нейният близнак Александър Хелиос са доведени в Рим като част от триумфа на Август през 29 г. пр.н.е., който отбелязва победата му над Антоний и Клеопатра при битката при Акциум.

Джуба и Селена управляват Мавретания заедно до смъртта на Селена през 5 г. сл.н.е., а след смъртта на Джуба през 23 г. сл.н.е., техният син Птолемей управлява региона до смъртта си през 40 г. сл.н.е., когато кралството е анексирано от император Калигула като провинция. В книгата "Рекс Джуба" (Rex Juba), Андрю Кенрик прави смел опит да напише биография на този изключителен крал и учен, но усилията му са затруднени от фрагментарните доказателства за живота на Джуба.

Авторът се опитва да улови творчески културата на семейството на Джуба и времето, в което е живял. Такова изследване за света на Джуба съществува в по-академична форма благодарение на Дуейн Ролър, това, което прави книгата на Кенрик новаторска, е приложението на съвременни техники за разказване на истории, каквито са характерни за преподавател по творческа нехудожествена литература в Университета в Кеймбридж, към периода на Джуба – късната републиканска и ранната имперска история на Северна Африка.

Кенрик избира 15 обекта, които разказват история за света на Джуба: монети, бюстове, статуи, ръкописи на автори, които използват знанията на Джуба, фризове, скъпоценни камъни и надписи. Тази подредба предоставя провокативна дискусия за периода. Кенрик умело преплита различни разкази около Джуба, Селена или Птолемей. Въпреки това разнообразието от теми, периоди и фигури прави книгата да изглежда разпокъсана.

Кенрик декодира образите или иконографията на обектите, уверено заключавайки, че Джуба, Селена или Птолемей държат отговорите на дълго нерешени въпроси. Например, неидентифицирани фигури на фриз от Монумента на победата в Никополис, който почита победата на Август при Акциум, се твърди, че са Селена и нейният близнак Александър Хелиос. Тези "прозорци" обещани от заглавието на книгата са ефективни, ако са случайни кулминации в по-големи разкази, но ако всяка глава разкрива, че Джуба и Селена са навсякъде в августовската материална култура, откритията губят своята сила.

Един от обектите вдъхновява заглавието на книгата – златна монета с надпис РЕКС ИУБА (REX IUBA) от едната страна. Тази монета показва, че той е важен играч сред клиентските крале и съюзниците на римската империя, тъй като Август не позволяваше всеки да сече златни монети. Чрез комбинацията от латински надпис от едната страна и снопове царевица, свързани с египетската богиня Изида, от другата страна, монетата почита брака му с египетската Селена.

Комбинацията от римска и египетска иконография гордо заявяваше, че Джуба и Селена са видни любимци на космополитната римска империя – двойка, която прегръща много идентичности. Структурата на книгата създава образа на куратор на музей Джуба, който води обиколка из най-вълнуващите експонати. Този подход успява, когато разумните заключения относно обектите добавят плътност към живота и наследството на Джуба.

Кенрик убедително извежда влиянието на Джуба върху научната литература чрез маргиналните коментари на Петрарка относно ръкопис на "Природната история" (Natural History) на Плиний. Методът обаче е по-малко успешен, когато заключенията са оспорими и по-скоро информират за по-широк контекст, отколкото за нещо уникално за Джуба. Например, аргументът му, че бюст в музея Шершел определено е Селена вместо Клеопатра, проследява различията в козметиката и прическите между съвременен Рим и Александрия.

Докато това е интересно само по себе си, Джуба остава извън фокуса. Ограничените доказателства означават, че често се налага да се правят информирани предположения. Подробното разглеждане на контекста поддържа предложения относно действията и чувствата на Джуба, но примамливите спекулации относно това какво "може" да е казал или направил винаги остават недоказани.

Каквото източниците ни казват е неоспоримо интересно. Джуба е ключова фигура в августинската и тиберианската външна политика, особено по време на експедиции в Армения, Парфия и Юдея. Неговото разнообразно научно творчество включва произведения за ботаника, животни, културата и историята на Северна Африка и Близкия Изток, етимология и театър. Жалко е, че нямаме пълен текст от неговите произведения.

Страбон, Плутарх, Плиний и Атеней всички ясно го ценят като авторитет. Кенрик посочва, че споменаванията за писанията на Джуба общо са 104, но не уточнява кои са те освен в случайни бележки под линия. Научната работа на Джуба не е била пренебрегвана дори когато задълженията го призовавали. Неговата експедиция до Парфия (2 г.) с менторство над внука на Август Гай демонстрира неговите умения като владетел и дипломат.

Кенрик добре обработва този епизод, но не ни казва източника за посветеното произведение (Плиний, "Природна история" 6.141). Тези споменавания не са общоизвестни извън академиците, които работят върху Джуба, следователно указания относно неговите източници са наложителни. По-светкавичните твърдения на Кенрик относно неговите "прозорци" липсват здравословен скептицизъм.

Денарий с изображение на слон, който смачква змия от 49 г. пр.н.е., изсечен от Юлий Цезар, представлява амбициите му за победа над Африка – конкретно над Джуба I. Кенрик заключава "истинското значение" на монетата чрез слаби етимологични игри с имената им – Цезар (< caesai, пунически за слон) и Джуба (< iubatus), използвано от латинските поети да описват змии като "гребени". Той споменава "легенда", известна в Рим относно името на Цезар, но не предоставя референция към тази общоприета легенда.

Доказателствата за тази етимология идват от "История Августа" и коментара на Сервиус върху "Енеида" 1.286 – две произведения от четвърти век сл.н.е., чиято достоверност е широко поставяна под съмнение. Липсата на паралели за тези етимологии в други латински текстове също е притеснителна. Освен това би било странно Цезар да играе с името си на пунически: монетите трябваше да бъдат широко използвани от римски войници, които не говорят пунически.

Други интерпретации са твърде смели. В разказа си за екзекуцията на Птолемей от Калигула той подкрепя идеята, че Птолемей може да е бил замесен в заговор с сенатор наречен Гаетуликус за сваляне на императора. Неговото участие далеч не е доказано и не се споменава в източниците, все пак Кенрик го представя като най-вероятното обяснение.

Калигула затваря Птолемей след като той приема покана за театрално представление в Лугдунум (съвременен Лион) и присъства облечен в великолепен пурпурен плащ. Суетоний предполага, че плащът може да е бил носен с цел да демонстрира регалността и военната мощ, това неволно предизвикало статуса на Калигула и довело до екзекуцията му.

Касий Дио предполага, че Калигула искал богатството на Птолемей. Кенрик нарича двете интерпретации "неправдоподобни и абсурдни", но това може да не е напълно справедливо. Калигула изразходвал целия излишък натрупан от Тиберий до края на първата година от управлението си, както Дио така и Суетоний съобщават за това.

Психологическото четене на Суетоний може да бъде оспорвано, но всякакво намекване за обида към авторитета на Калигула би могло да го разгневи достатъчно да екзекутира Птолемей. Дио по-късно казва, че Калигула съобщил на сената за тези смъртни случаи все едно е открил велик заговор, той винаги се преструвал, че е в опасност, това не означава непременно, че всъщност е открил такъв.

Наскоро публикуваната биография на Селена от Джейн Дрейкот изглежда е срещнала същите проблеми пред които са изправени биографиите на Джуба: липсата на доказателства и необходимостта от прекалено креативно използване на източниците. Въпреки това тя поне остава фокусирана върху живота на Селена, докато Кенрик обхваща широко живота на Джуба.

Както Кенрик така и Дрейкот разказват историята за ранния августински принципат, за да запълнят пропуските в живота на своите герои, както Едит Хол правилно оценява в рецензията си относно книгата на Дрейкот. Въпреки случайните пропуски и ограниченията в доказателствата е полезно да имаме общо въведение за Джуба и Селена, но читателят трябва да помни да подхожда с внимание към по-широките твърдения на Кенрик.

Стилът му с bold разказване не е чужд за историографията: отклоненията са ключова стилистична характеристика при Херодот и Тукидид и произлизат в крайна сметка от хомеричните наративни трикове. Важно е обаче Херодот и Тукидид разполагали с много повече налични доказателства относно основните си теми – Персийските войни и Пелопонеската война.

Съгласуваните отклонения не са следствие от работата им, те се появяват рядко и с вкус с цел да предадат времевия и географския мащаб на конфликтите които обхващат. Тъй като вече има пропуски и мистерии около живота на Джуба, фрагментацията в структурата и стила на разказване в книгата на Кенрик в крайна сметка жертва коherence твърде много за да поддържа интереса у читателя, определено чувство за произволност трудно може да бъде избегнато.

Тези наративни трикове водещи ни обратно към Джуба / Селена / Птолемей след като сме били отвлечени извън темата "in medias res" са добре написани и четивни, но страдат от закона за намаляващите възвращаемости колкото повече се използват.