Финландците имат своя собствена религия, наречена "кесa" – лято. Този сладък, интензивен и кратък сезон от средата на юни до средата на август, когато, изглежда, всичките пет милиона финландци затварят магазините си и се отправят към природата или към многобройните острови и архипелаги по безкрайното крайбрежие на страната. Те се наслаждават на дългите сини дни в своите "мьокки" – летни къщи. Финландците също така имат дума, която описва екстатичната среда на любимия им сезон – "кескикесa", което означава сърцето на лятото. Високото лято за нас. Финландското изкуство, подобно на изкуствата на други нации, също е имало своето високо лято, години, в които колективният вдъхновител на страната е бил на своя пик и когато множество от най-продуктивните художници създават своите най-велики произведения.

Кое е високото лято на финландското изкуство? Моят първи избор е 1893 година. В тази година, в началото на това, което финландците наричат "Суомен тайтеен култакауси" – Златният век на финландското изкуство, трима от най-великите художници на Финландия – Аксели Гален-Калела, Ееро Ярнефелт и Гунар Берндтсон – всички близки приятели, рисуват "Ковачът на Сампо", "Под ярема" и "Лято" съответно. Не е случайно, че този магически период съвпада с време на нарастваща политическа репресия, когато Санкт Петербург се опитва да свърже автономната велика херцогство по-близо до майка Русия, което вдъхновява финландските художници от различни жанрове да се противопоставят.

През 1893 година Студентската асоциация във Виборг поръчва на Жан Сибелиус, който по-късно става най-великият симфонист на Финландия, да напише музиката за своята "Карелска сюита", изобразяваща сцени от историята на тогавашната източна провинция на Финландия, част от която все още е била управлявана директно от Русия. Същата година е основан и Финландският национален музей, първият истински музей в страната. Финландия не успява да се освободи от имперското руско управление и да обяви политическата си независимост до 1917 година. Въпреки това, може да се твърди, че 1893 година е годината, в която нацията достига своята културна държавност.

Тази година е за Гален-Калела. На 28 години той вече е забележима фигура в артистичната сцена на столицата и флагман на романтичния национализъм, който се появява по време на руската репресия. Роден през 1865 година по време на управлението на цар Александър II, известен като "Цар Освободител", шведскоговорещият финландец е родом от Пори – живописен пристанищен град. Там младият Аксел Гален, както е известен преди да финализира името си, развива дълбоката си любов към "тера магика", както финландците наричат своята зелена земя с езера, и желанието си да рисува.

Майка му, ентусиазирана аматьорка художник, подкрепя артистичните му амбиции. Баща му, полицейски началник, не го одобрява и през 1876 година го изпраща в Хелзинки и Шведското нормално училище, за да потисне тези стремежи. Въпреки това, след като стига до големия град, няма спиране за него. През 1878 година, едва на 13 години, той се записва в известната програма по рисуване на Финландското художествено дружество. До 1881 година шведскоговорещият финландец вече е редовен студент.

Галлен-Калела взема и частни уроци от Алберт Еделфелт – велик реализъм художник и забележителен талант от своето време. Подобно на Еделфелт и много финландски художници, Гален-Калела следва вдъхновението си до Париж, където продължава образованието си в Академията Жулиан и попада под влиянието на френския реализъм и почти импресионистичния натурализъм на Жул Бастен-Лепаж. Това вдъхновение го подтиква да създаде серия от очарователни портрети на френската столица и бохемския живот.

След завръщането си у дома той изпълнява серия от натуралистични картини на хората от финландската провинция и "тера магика", включително завладяващата "Момче с врана", изобразяваща зле облечено селско момче и врана. Те се оказват твърде натуралистични за консервативните критици на изгряващата звезда.

Национално осъзнаваща пътуване до Карелия през 1890 година в комбинация с желанието да даде визуална форма на финландския фолклор води художника в радикална посока – обратно във времето към предхристиянската обстановка на "Калевала", легендарната поема от началото на 19-ти век за сътворението на света и стълб на финландската идентичност. Следващата година художникът изпълнява "Митът за Аино", триптих основан на трагичната история на млада девойка, обещана за брак на стар мъдрец. Тя се удавя, за да избяга, но след това преминава през магическа трансформация.

Голямата картина е първата от серия от пет монументални картини вдъхновени от "Калевала", комбиниращи драматично разказване с символизъм, който той ще разработва през следващото десетилетие. Удивителните стенописи, видяни лично или в репродукции от голяма част от тогавашното население на великото херцогство с две и половина милиона души, стават част от странната фантазия на страната.

Две лета по-късно Гален-Калела и съпругата му пътуват до езерото Калавеси в източния централ регион на Финландия, известен като страната на езерата. Там той рисува "Ковачът на Сампо", следващата част от удивителната серия. Може би най-необичайната от групата, тъй като комбинира митична сцена с груба реалност, картината показва божествения ковач Илмаринен в нещо, което би могло да мине за суров лагер за дърводобив.

Въпреки че новооткритият артистичен бунтовник приема работата си и националната си мисия сериозно, той също така има чувство за хумор относно себе си и своя кръг приятели. През 1893 година Гален-Калела рисува карикатура на последното си шедьовър, изобразявайки себе си в ролята на Илмаринен, докато няколко подозрително модерно изглеждащи помощници, преработени да приличат на други видни членове на художествената сцена в Хелзинки, включително Ярнефелт и Берндтсон, с учудване наблюдават.

Както се оказва, двамата споменати художници също са били заети това лято. Докато Галлен-Калела нанася последните щрихи върху романтичното си тълкуване на древните произходи на Суоми край езерото Каллавеси, Ярнефелт седи пред платното си в обикновена ферма в Лапинлахти на 60 мили северно и работи върху своята решително неромантична шедьовър "Под ярема".

Едно от най-завладяващите произведения излезли от Индустриалната революция – не по-малко от идиличната Финландия – "Под ярема" илюстрира в ужасяващи детайли трудоемкия метод за селско стопанство с изгаряне и рязане, който бедните семейства в периферните провинции използвали за да отгледат оскъдната си реколта и да избегнат глада.

В много отношения животът и кариерата на Ярнефелт паралелират тези на Галлен-Калела. Две години по-голям от своя приятел и колега, Ярнефелт също финализира името си (от Ерик до Ееро), също учи в Париж и попада под влиянието на школата за живопис на Бастен-Лепаж, и "завършва" с рисуване на пейзажи възхваляващи "тера магика". Въпреки това през лятото на 1893 година естетическите пътища на двамата приятели се разминават.

Докато Гален-Калела нанася последните щрихи върху брадата на своя въображаем древен ковач, Ярнефелт черни лицето на Йохана Кокконен – много реална 14-годишна фермерска помощничка в централната част на неговия шедьовър – с сажди и й придава поглед на укор. Споменът за минали гладувания, като опустошителното такова през 1866-68 година, при което загиват около четвърт милион финландци, както и страхът от бъдещи гладувания е запечатан в очите й.

Предсказуемо "Под ярема" шокира богатите колекционери на Ярнефелт когато той го изложи четири години по-късно, принуждавайки го да смени името му с по-малко провокативното "Изгаряне на храсти". Подозрително е, че царистките служители също не са били доволни. Ярнефелт никога не рисува нещо подобно след това. Все пак завладяващата картина, която виси в Атенеум в Хелзинки близо до "Ковачът на Сампо", несъмнено е неговото най-велико произведение.

Докато Гален-Калела и Ярнефелт работят в своите артистични балони в страната около езерата през лятото на 1893 година, стотици мили южно в крайбрежния град Пернаха Гунар Берндтсон създава своя елегия към любимия сезон на финландците с помощта на своята спокойно красива 15-годишна племенница Карин. Берндтсон вероятно е най-малко запомненият от триото художници, което е жалко, защото по един начин – макар и тесен – той е може би най-даровитият от групата.

Частично това се дължи на относително малкия размер на неговото творчество. По-голям от тримата художници той умира внезапно две години след изпълнението на "Лято", едва 40-годишен, частично предполагам относителната му неизвестност произтича от факта, че артистично той няма много общо с по-открито "патриотичните" приятели. Произходът му със сигурност наподобява техния: подобно на Гален-Калела и Ярнефелт той също е шведскоговорещ финландец, както тях той също учи в Париж, където се потапя във френската салонна живопис.

Въпреки това, за разлика от своите весели и горди финландски приятели, той никога не напуска Париж и света на бел епок. Вместо това той носи Париж във Финландия. На пръв поглед няма нищо разпознаваемо финландско в очарователния портрет на племенницата му, която художникът изобразява седнала върху селски дървен кей, моментално отвлечена от нещо или някого извън рамката докато чете книга – приятел може би или просто случайна мисъл.

Изящните детайли – елегантната шапка, перфектно представената прозрачна вода разкриваща камъните под нея, жизнените гънки на роклята на Карин – всички те са отличителни белези на френски майстор. От друга страна обаче при внимателно разглеждане всеки който познава Финландия и какво означава лятото за финландците – особено добро лято – както те казват – като блестящото тук: опалесцентното синьо небе, слънцето блестящо във водата, усещането че времето е спряло и да – книгата също.

Тогава виждате колко финландско всъщност е произведението на Берндтсон. Видях го веднъж преди 25 години при посещение в Художествения музей в Турку. Тогава си казах: това е Финландия. Знам това момиче с безгрижния вид. Знам този момент. Разбира се купих пощенска картичка с "Лято" от музея. Все още я имам. Всеки пролет я изваждам и я поставям нагоре да ми напомня за приближаващото лято и безкрайното лято през 1893 година когато финландското изкуство достигна своя апогей. Остава нагоре до август. След това я прибирам обратно.