Въпросът за наследството на войната в Афганистан и нейното сравнение с Виетнамската война остава актуален и след години на размисъл. Въпреки че президентът Джо Байдън категорично отхвърли паралелите между двета конфликта, събитията от август 2021 г. поставиха под съмнение неговата позиция. Бързото падение на Ислямската република Афганистан и хаотичната евакуация на американските граждани и съюзници предизвикаха множество коментари, които напомняха за падането на Сайгон. Въпреки усилията на висши служители в правителството на САЩ да отхвърлят тези сравнения, фактите говорят сами за себе си.

И двете войни споделят общи черти: суперсила, която подкрепя клиентска държава, възприемана като корумпирана, упорита бунтовническа съпротива, и паническо напускане. Американците в двете ситуации надцениха устойчивостта на държавите, които оставиха след себе си. През март 1975 г., само месец преди капитулацията на Южния Виетнам, разузнаването на САЩ все още смяташе, че правителството в Сайгон може да запази контрол над юга. По подобен начин, през лятото на 2021 г., много експерти очакваха, че афганистанската република ще устои поне още шест до дванадесет месеца след напускането на САЩ. Въпреки това, тя се срина преди дори да приключи изтеглянето.

След пет години е интересно да се види как наследствата на двете войни са се различили. Виетнамската война стана символ на упадъка на САЩ и остави след себе си значителен политически и културен отпечатък. След края на конфликта последва период на национално саморазмишление, което се изрази в литература и изкуство. Книгата на Майкъл Хер "Доклади" (Dispatches) излезе с голямо признание, а романът на Тим О`Брайън "Да ловим Качато" (Going After Cacciato) спечели Националната награда за художествена литература. Класически филми като "Връщане у дома" (Coming Home), "Ловецът на елени" (The Deer Hunter) и "Апокалипсис сега" (Apocalypse Now) бяха пуснати в бърза последователност.

Политическият контекст около Виетнам също беше сложен. "Синдромът Виетнам" стана кратко название за национална стагнация и самоусъмнение. След бързата победа на САЩ в Залива през 1991 г., президентът Джордж Х. У. Буш заяви, че синдромът е бил преодолян веднъж завинаги. Въпреки това, темата за Виетнам периодично се появяваше при по-късни интервенции в Сомалия, Босна и Ирак.

Войната в Афганистан, от друга страна, остави сравнително оскъдно наследство. Първоначалните години на конфликта бяха белязани от относително малък брой жертви сред афганистанците и коалиционните сили, а общественото внимание бързо беше отклонено към по-смъртоносната интервенция в Ирак. Въпреки усилията на администрацията на Обама да насочи вниманието обратно към Афганистан, войната там оставаше "забравена". През 2010 г. само четири процента от новинарското покритие в САЩ беше посветено на Афганистан.

Общественото настроение относно войната в Афганистан беше песимистично, но примирено. Мнозина вярваха, че конфликтът не е грешка, но повечето осъзнаваха, че не върви добре и не оправдава огромните разходи, които достигнаха до 2.3 трилиона долара. Културно, Афганистан едва ли остави следа. Докато журналисти и наблюдатели публикуваха няколко забележителни разказа за войната, по-леките филми като "Уиски Танго Фокс Трот" (Whiskey Tango Foxtrot) и "Военна машина" (War Machine) не успяха да оставят траен отпечатък.

След 2021 г., когато падането на Кабул временно върна Афганистан в общественото съзнание, интересът бързо намаля. Проучване от 2023 г. показа, че повече от четирима от десет американци не знаят за повторното завземане на контрола от Талибаните, а над една трета не са чували за увеличаващите се ограничения върху правата на афганистанските жени.

Реформите след Виетнам включваха прекратяване на задължителната военна служба и преминаване към професионална армия. Тези промени не означаваха по-малко разполагане на войници, над 2.7 милиона американци служиха във Виетнам, докато приблизително 2.77 милиона служиха в Афганистан и Ирак. Преминаването към професионална армия доведе до факта, че войната беше понесена от по-тясно определен сегмент от обществото.

Обществените разкази около двете войни също се различаваха значително. Виетнамската война предизвика много спорове относно начина на водене и завършване на конфликта. Докато имаше значителна фрустрация с южновиетнамското ръководство, малко хора изпитваха симпатии към афганистанската република. Решението за изтегляне от Афганистан беше много по-бипартизанско и произтичаше от усещането за умора.

Какво мислят американците за най-дългата си война пет години след нейния край? Изглежда не много. Войната не предизвика значителни дебати относно идентичността на Америка или мястото й в света, както стана с Виетнам. Въпреки че има известна "синдромна" реакция към Афганистан, тя не доведе до нежелание за интервенции в чужбина.