Жените, които водеха тайна война срещу нацистите, са оставили незабравима следа в историята на Втората световна война. Книгата на Кейт Вигърс "Жените от SOE: История на техните тайни мисии в окупирана Европа" предлага дълбочинно изследване на ролята на жените в Специалната оперативна служба (SOE) на Великобритания. Тази организация е създадена през 1940 г. с цел да организира, обучава и подкрепя съпротивата в окупираните територии. Вигърс започва своята работа с ясната цел да осветли значението на жените в SOE, които често остават в сянка на мъжете, изпълняващи същите задачи.

Една от най-забележителните фигури е Жан Бохек, единствената жена-инструктор по експлозиви, която служи в SOE. Тя споделя, че е получила "малка... дамска пушка... играчка", което подчертава недоволството ѝ, от подценяването на жените в организацията. Вигърс разказва и за Елейн Мадън, която се е подготвяла да скочи от бомбардировач над окупирана Белгия, когато нейният командир ѝ, дава последна целувка преди да я изхвърли от самолета. Историята на Едит Бонесен, датска гражданска служителка, която успява да избяга от затвор на Гестапо, също е впечатляваща. Въпреки че се завръща при съпротивата, тя е обвинена от мъжете в групата, че е спала с германски офицери, за да осигури освобождението си.

Книгата "Жените от SOE" е продължение на предишната работа на Вигърс "Мисия Франция", която разказва за 39 известни жени, изпратени в окупирана Франция, 13 от които не се завръщат. В новата книга авторката разширява обхвата си и включва жени от различни европейски страни, които са служили в SOE. Въпреки че много от тях вече имат свои биографии, Вигърс се стреми да осветли и по-малко известните истории на жени, които са направили значителни приноси.

Сред най-ефективните агенти са две полски жени – Кристина Скарбек и Елжбета Заватска. Скарбек е първата жена-специален агент на съюзниците и играе ключова роля в събиране на информация и организиране на контакт с италианските партизани. Заватска е сред първите жени, служили в каквато и да е военна роля по време на войната и участва активно в Варшавското въстание. Техните истории показват не само смелост, но и значимостта на жените в съпротивата.

Вигърс също така разглежда и други жени, които не са били официално агенти на SOE, но са били обучавани или подкрепяни от организацията. Например, Хана Сценес, поетеса и драматург, е парашутирала в Югославия с мисия да помогне на евреите в Унгария. Тя е арестувана почти веднага след пристигането си и е екзекутирана за предателство след жестоки разпити. Историята ѝ, поставя под въпрос ефективността на подобни мисии, но Вигърс я защитава заради смелостта ѝ, и желанието да помогне.

Друг важен момент в книгата е разказът за Беатрикс Тервинт, която е парашутирала директно в ръцете на Гестапо в Нидерландия. Тази история подчертава многобройните грешки, допуснати от SOE в Лондон. Когато Мадън пристига в окупирана Белгия, тя открива "Произведено в Англия" написано на чантата си – знак за некомпетентност от страна на организацията. Тервинт е един от четиримата агенти, оцелели след операция "Англияспил", но нейният опит разкрива сериозни недостатъци в системата.

Книгата не само разказва за смелостта и постиженията на жените в SOE, но и поставя важни въпроси относно сексизма и предизвикателствата, с които те се сблъскват. Въпреки че много от тях са доброволци, а не наборници, интересен остава въпросът какви са били техните мотиви – патриотизъм или стремеж към равноправие.

В заключение, "Жените от SOE" е важен принос към историята на Втората световна война и подчертава значението на жените в съпротивата срещу нацизма. Книгата не само че осветлява техните истории, но и напомня за смелостта и решителността, които са демонстрирали.