Роуз Кенеди Грийнуей в Бостън, Масачузетс, е забележителен пример за урбанистичен обрат на разширенията за магистралите от 50-те и 60-те години на миналия век, които разрязаха много американски градове на секции и разделиха квартали. Грийнуей замени повдигнатата магистрала, пълна с автомобили, с голям градски парк за жителите и посетителите на Бостън. Въпреки това, когато строителството приключи и Грийнуей официално отвори врати през 2008 година, критиците поставиха под въпрос дали той може да отговори на очакванията.

Роуз Кенеди Грийнуей в Бостън, Масачузетс, е забележителен пример за урбанистичен обрат на разширенията за магистралите от 50-те и 60-те години на миналия век, които разрязаха много американски градове на секции и разделиха квартали. Грийнуей замени повдигнатата магистрала, пълна с автомобили, с голям градски парк за жителите и посетителите на Бостън. Въпреки това, когато строителството приключи и Грийнуей официално отвори врати през 2008 година, критиците поставиха под въпрос дали той може да отговори на очакванията.

Роуз Кенеди Грийнуей е линейният парк, който се простира малко над миля през множество бостънски квартали, включително Чайнатаун, Финансовия район, района на пристанището и Северния край. Той е проектиран да възроди пространството, останало след проекта за Централната артерия/тунел на Бостън, по-известен като "Голямото копаене". Този проект преобразува повдигнатата част на магистрала 93, шестлентов път, завършен през 1959 година, който минаваше през централната част на Бостън, в подземна експресна магистрала.

Премахването на повдигнатата магистрала създаде ценна открита площ в много желани локации и Грийнуей беше замислен като начин за свързване на съществуващите градски пространства. Снимки от Колекцията на Роуз Кенеди Грийнуей в Бостънската архитектурна колегия документират развитието и дизайна на парка, предоставяйки визуален поглед върху неговата трансформация и роля в преоформянето на града.

В рецензията си за Грийнуей журналистът Мартин Карлок поставя под съмнение кохезивността на дизайна на пространството. Той отбелязва, че "Голямото копаене" е било представено на данъкоплатците като начин да свърже града отново, заменяйки надземната магистрала с паркове. Въпреки това, Грийнуей представлява неудобно примирие: пешеходците все още трябва да преминават през шест ленти трафик, за да достигнат до пристанището, а самият Грийнуей е разсечен от пресечни улици на всеки блок. Изкушението да се премине неправомерно е голямо.

В линейния си дизайн Грийнуей функционира като четири различни парка по същия маршрут. Четирите секции – парк Чайнатаун, парковете Дюи Скуер, парковете на района на пристанището и парковете на Северния край – са проектирани от различни ландшафтни архитекти и всяка има своя собствена индивидуалност. Критиците като Карлок отбелязват, че пространството може да изглежда разединено за пешеходците, тъй като пътищата и автомобилите все още имат урбанистичната власт.

Архитектите Дж. Миджин Юн и Мередит Милър също поставят под въпрос историческото наследство на градския дизайн на Грийнуей и какво точно се опитва да "поправи". Те интерпретират пространството като приложение на зелена мазилка върху шестлентовата рана, която разделя града. Резултатът е открито пространство, което запазва паметта за старата артерия чрез своята уникална форма, докато вече не е физическа бариера, получената "урбанистична празнота" отново артикулира зоната на разделение между съседните квартали.

Грийнуей, въпреки че е замислен като инклузивно публично пространство, все още носи отпечатъка на магистралата, която замени. Наследството на "магистралната епоха", особено разрушаването на малцинствени квартали, продължава да съществува дори след премахването на самите магистрали.

Грийнуей е кръстен в чест на Роз Фицджералд Кенеди, за да се почете връзката на семейството Кенеди с Бостън. Роз е родена в Бостън. Нейният баща, Джон Ф. Фицджералд, е бил кмет на Бостън два пъти в началото на 1900-те години. По-късно тя става матриарх на едно от най-известните политически семейства в Америка, включващо президента Джон Ф. Кенеди, сенатор Робърт Ф. Кенеди и сенатор Едуард "Тед" Кенеди. Именно Тед Кенеди помогна за създаването на Грийнуей в чест на майка си.

Докато професорът и ландшафтният архитект Хайди Хоман идентифицира много от същите критики към Грийнуей, тя завършва рецензията си с по-мек тон. Тя изразява мнение, че въпреки че Роуз Кенеди Грийнуей не е перфектна, тя е "много повече като именитата си носителка: добре възпитана и добре поддържана, амбициозна, но трудна за недолюбване."

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.