Джеймс Болдуин (James Baldwin) се утвърди като един от най-влиятелните романисти, есеици и обществени интелектуалци в период, когато психоанализата беше на върха на популярността си. Много от писателите, агенти и редактори, с които той работеше, самите преминаваха през терапия и публикуваха теории и художествени произведения, свързани с темата. Литературният изследовател Дороти Стрингер (Dorothy Stringer) отбелязва, че Болдуин е бил известен със своята враждебност към тази тенденция, но същевременно е включил фройдистки теми в много от по-късните си произведения.

Джеймс Болдуин (James Baldwin) се утвърди като един от най-влиятелните романисти, есеици и обществени интелектуалци в период, когато психоанализата беше на върха на популярността си. Много от писателите, агенти и редактори, с които той работеше, самите преминаваха през терапия и публикуваха теории и художествени произведения, свързани с темата. Литературният изследовател Дороти Стрингер (Dorothy Stringer) отбелязва, че Болдуин е бил известен със своята враждебност към тази тенденция, но същевременно е включил фройдистки теми в много от по-късните си произведения.

Болдуин многократно критикува и подиграва психоанализата. В произведението си "Нищо лично" (Nothing Personal) от 1964 година, той сравнява хората, които наистина имат проблеми, с комфортни професионалисти, чиито единствени реални трудности са инерцията и работата на най-дискретните места, за да платят за лукса на вниманието на другите. Според Стрингер, Болдуин имал основателни причини да бъде враждебен към фройдисткия анализ като чернокож мъж, който имал отношения както с мъже, така и с жени.

Следвоенните интелектуалци използвали психоаналитични идеи по различни начини, включително за обсъждане на расовите отношения и хомосексуалността. Често това включвало локализиране на страданието на малцинствата в психиката им, вместо в структурните и материални трудности, пред които са изправени. В лична кореспонденция и публикувани произведения, бели писатели използвали психоаналитичен език, за да "диагностицират" борбите на Болдуин с психичните заболявания.

В един профил, Ферн Маря Екман (Fern Marja Eckman) акцентирала на детската любов на Болдуин към "Чичо Томовата колиба" (Uncle Tom’s Cabin) на Хариет Бичър Стоу (Harriet Beecher Stowe). Тя твърдяла, че той вероятно се е идентифицирал с персонажа Топси, тъмен герой. Тя отхвърлила критиките му към либералния расизъм на Стоу в есето му "Протестният роман на всеки" (Everybody’s Protest Novel) като отражение на собствените му несигурности.

Един от основните влияния върху следвоенните психоаналитични подходи към хомосексуалността бил Сандор Рaдo (Sandor Rado), който, противно на Фройд, твърдял, че хетеросексуалността е вродена и универсална. Хомофобията била често срещана сред психоаналитичните писатели и предоставяла оправдание за насилието и институционализирането на queer хора.

В този контекст Болдуин публикува "Стаята на Джовани" (Giovanni’s Room) през 1956 година. Главният герой Дейвид, бял американец, живеещ в Париж, отбелязва, че любовникът му Джовани е на път да умре "този сутрин, на гилотината", преди да потисне тази ужасяваща ситуация и да се фокусира върху това как е попаднал в отношения с мъж. Според Стрингер, "вътрешната хомофобия на Дейвид го отвежда от истинската загуба към строго предписаната хомофобна етиология на собственото му queer желание".

Чрез самоанализ Дейвид стига до заключението, че желанието му към мъжете произтича от едипов провал, свързан с ранната смърт на майка му и детските му отношения с баща си и леля си. Въпреки че историята е жестоко критична към гей сцената в Париж, тя завършва с Дейвид, който отхвърля патологизиращото възприятие за своята гей идентичност и се стреми към автентичност.

Въпреки че използването на психотерапевтични идеи от Дейвид е саморазрушително, Болдуин използва психоаналитични концепции, особено потискането, в това и други произведения. В едно от последните си есета "Изродите и американският идеал за мъжественост" (Freaks and the American Ideal of Manhood), той предполага, че всички хора са по някакъв начин андрогинни и че хомофобията всъщност е омраза към част от себе си.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.