Георги Стоянов, роден на 27 юли 1936 г. в Москва, е български режисьор и сценарист, известен с творческия си принос в киното. Неговият баща, Коста Стоянов, е военен хирург и политически емигрант, който е преживял трудности по време на сталинския режим. След завършване на Московския енергетически институт през 1959 г., Георги Стоянов започва кариерата си в котлостроителния завод „Георги Кирков“ в София, но скоро осъзнава, че истинската му страст е киното.

След две години работа като инженер, той решава да промени посоката на кариерата си. По време на екскурзия в Париж, Стоянов кандидатства и е приет в Института за висше кинематографическо изкуство (IDHEC), където учи кинорежисура и монтаж от 1961 до 1963 г. Той се обучава под ръководството на известни преподаватели и взаимодействието с други творци оказва влияние върху неговото развитие.

След завръщането си в България, Стоянов започва работа в Студията за хроникални и документални филми, където дебютира с „Жеко Манолов“ през 1964 г. През 1965 г. той прави своя дебют в игралното кино с новелата „Дрямка“. През 1967 г. преминава в Студията за игрални филми „Бояна“, където работи до 1990 г. Първият му значим успех е с филма „Случаят Пенлеве“ през 1968 г.

В кариерата си, Георги Стоянов е режисирал над 15 игрални филма, много от които получават признание на български и международни фестивали. Някои от най-известните му творби включват „Птици и хрътки“, „Трета след слънцето“, „Щурец в ухото“ и „Константин Философ“. От 1983 до 1992 г. той е председател на Съюза на българските филмови дейци, а след това отново заема поста от 2010 до 2013 г.

Стоянов също така е автор на сценарии и книги, сред които романът „Ваучер Калифорния-Гулаг“. Той е ангажиран с обществените процеси и е основател на Кабинета на младите филмови дейци. През 1980 г. става член и основател на Първата световна асамблея на кинорежисьорите.

След 1989 г. продуктивността му намалява, но той продължава да пише. Георги Стоянов е депутат в 9-ото Народно събрание от 1986 до 1990 г. и заема поста заместник-министър на културата от 1995 до 1996 г.

Неговата работа е призната с множество награди, включително наградата на ФИПРЕССИ за документално кино и наградата на София. Удостоен е със званието „Заслужил артист“ и орден „Стара планина“ за приноса си към българското изкуство.

Георги Стоянов остава активен в киното и културата, дори след като продуктивността му намалява, и продължава да бъде фигура в българския културен живот.